През месец април този човек единствен излезе по време на заседанието на общинския съвет в Бургас и заяви, че общественият интерес ще бъде нарушен, защото една улица в парк „Росенец“ ще бъде „подарена“ на собственик на частен имот и достъпът до българския бряг за хората ще бъде отнет. Нарече случващото се безобразие.
Тогава му се смяха в лицето, подиграваха му се. Обиждаха го. Дискредитираха го. Определяха го като клиничен случай и местния луд.
Всъщност в онзи момент той запали само една малка искра.
Този човек не се отказа. Опита всички законни начини да спре това безобразие. През съд. През прокуратура. През медии. През хората от Бургас и цялата страна.
Заради това започнаха да го натискат. Да го изкушават. Да го заплашват. Да го обиждат, да му се подиграват. Да го унижават. Да го осмиват. Да го превръщат в посмешище. Организираха му дори „подписка“ от хора, които не са гласували за него.
Този човек не се отказа. Продължи си по своя начин. Без да отстъпва. Без да се плаши. Без да се предава. Малцина бяха до него и около него. Пренебрежимо малко хора имаше до него.
Но достатъчно, за да поддържат искрата жива.
И когато всичко все повече започваше да прилича на някаква самотна и обречена битка за някакъв си изолиран случай в дълбоката провинция, се появи бившият правосъден министър и партиен лидер Христо Иванов със своя отчаян десант на брега край Росенец.
Признания за Христо Иванов, който заложи името си, авторитета си и превърна искрата в пожар.
Но на светлината на пламъците му, които озариха цяла България, се видя най-после и онзи, който запали искрата.
Човекът, който не отстъпи в нито един момент и не се предаде. И не се отказа от началото до края.
И понеже днес мнозина вдигат шум около себе си, за да яхнат вълната, е честно да кажем името на този мъж силно, за да го чуят всички българи.
Той се казва Константин Бачийски. Един бургазлия, за когото интересите на Бургас са над всичко.
И заради тях е готов да тръгне срещу всичко. Срещу всеки. Дори срещу себе си.
Защото общинският съветник Константин Бачийски не се страхува да каже на цялата могъща репресивна машина срещу себе си и нейните лакеи
„Стига безобразия. Вие сте дотук“
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
