От началото на епидемията от „коронавирус“ в България и от началото на извънредното положение на няколко пъти д-р Зияд Ел Масри споделя с читателите на „Бургаски репортер“ своите „стъпки“ за преодоляване на кризата в различните и измерения. Този път обаче той помоли да оставим тази тема встрани и да поразсъждаваме заедно с него за деня, за който все още слабо се говори.
За деня след приключване на извънредното положение, за трудностите, пред които ще се изправим всички през този ден и в дните след него, както и за новите „стъпки“, които бихме могли да направим
Какво ще правим след края на извънредното положение…виждате ли някакви възможности в тази непрогледна мъгла на неизвестността? Ако се опитаме да изпреварим събитията, какви според вас би трябвало да са стъпките в социалната сфера, в здравната сфера, в икономиката…?
Скромното ми мнение е, че не можем да изпреварим събитията, защото дори сме закъснели с плана за деня след кризата. Вече имаме примери на държави, които не само преодоляха кризата от епидемията, но те вече работят по предварително изработени „стъпки“. Поне за мен има разлика между стъпки и мерки. /Мерките са част от план, а стъпките са изпълнението на този план/.
С такива стъпки ние трябва да съхрантим икономиката си в 2020 година. Реално измина половината година, а всичко е като замръзнало. В някаква степен можем да кажем, че първите шест месеца не са съществували за икономиката в календара.
Важно е да изработим бърз план за оставащите шест месеца до края на годината и да извървим тези стъпки. Целта е изпълнението на този план да носи не само ползи за държавата, а за всички хора в държавата.
Мисля си, че тази пандемия помогна на хората да разберат, че цялата световна икономика е вързана с Китай и ако Китай кихне, светът се разболява.
Това за кихането не важеше ли за САЩ?
Ами, отговорът е пред очите ни. Едни предпазни маски нямаше никъде по света в началото на кризата, защото се произвеждат в Китай. Върху това трябва да се мисли. Дали е правилно други хора на друго място да работят вместо нас. Преди години ви споменах, че редът в света трябва да се промени, устройството на смета да се промени…спомняте ли си…
…да, това беше извод в едно ваше интервю през 2012 год. по повод на изчерпването и разпада на познатите обществени модели в Арабския свят…
Неразбраните послания на Арабската пролет
…е, не искам да звуча нескромно, но кризата показа, че съм бил прав. Световната криза показа, че не сме способни да произведем дори една предпазна маска, т.е търсим склад, а не производство. Това е лошото. Светът се превърна в един голям консуматор, в който произвежда един. Е, добре, ако Китай се закашля, цял свят се разболява. Само си представете при такава обвързаност на глобалния свят, ако Китай се разболее? Тогава светът ще рухне. Спира икономиката навсякъде.
Но вие разсъждавате за глобални процеси…какво общо има с Китай със ставащото или неставащото в България, какво общо има с Китай планът за деня след кризата у нас?
Всичко е свързано…Искаме или не искаме, ние сме част от глобалния свят и не можем да действаме самостоятелно или да се оправяме сами. Можем да си говорим, че нас не ни засяга случващото се по света, но не е така.
Но понеже ме питате конкретно за „стъпките“ в България, ще ви посоча няколко.
Първата, най-важна стъпка е създаването на един „Национален фонд“…може да е национален спасителен фонд, антикризисен гаранционен фонд…името е без значение. И да започнем да „пълним“ този фонд след кризата. Говоря за един наистина сериозен финансов ресурс, който да гарантира оцеляването на България.
Откъде ще вземем парите за този фонд, откъде ще натрупаме този сериозен финансов ресурс?
Този фонд може да бъде изграждан чрез отчисления на част от данъците и постъпленията в хазната. Може да е от митнически такси, ако щете. Замислете се. Кризата с „коронавируса“ показа, че в такъв момент на първо място по важност не е Министерството на отбраната, а Министерството на здравеопазването и Социалното министерство.
Те са на първо място в такава криза. Какво установихме през март и април у нас? Че танковете и самолетите не помагат срещу вируса, но могат да помогнат системата на здравеопазване и социалната система. Тези елементи от държавното устройство трябва да променим след кризата. Ако не започнем на чисто, ако не започнем на нова основа, някой ден пак ще се окажем в същата задънена улица, пак ще се блъскаме в стената и ще лепим някакви глупави заповеди, докато проблемите ни затрупат.
Надявам се, че държавата ще се замисли върху това, че през всички години назад народът, хората са финансирали държавата чрез своите данъци, от плащания, от внос и износ. И при първата криза, в която хората потърсиха помощ от държавата, държавата показа, че не може да им помогне. Не може да помогне на едни малък народ. Взимала е, но не може да даде.
Сигурно от края на Втората световна война до днес България не е влизала в такава криза. ПРез цялото време от 1945 год до днес хората под един или друг начин са плащали, работили, правили са необходимото. А днес всички тези хора останаха сами в кризата. Няма я държавата до тях. Разбра се, че не можем да посрещнем кризата така, както го направиха други държави, Германия, Австрия…хайде нека погледнем по-малки държави…Холандия, например. Защото те можеха да помогнат на своите граждани? Защото имат фондове. Много солидни фондове. В тях има много пари, много сериозни пари. От тези фондове те могат да насочват средства не един месец, а сигурно шест месеца, за да няма социални сътресения. Е, вижте в Италия. Досега държавата имаше нужда от народа, сега народът има нужда от държавата и тя е до него. Не ги остави.
Предлагате този национален, антикризисен фонд да генерира средства години наред до следващата криза…чисто технологично как може да стане това?
Нека се пълни от отчисления…18% осигуровки имаме, нека 1.5 % от тях да е за този фонд. Някой ден пак ще си помогне държавата от него. Но не да бъде харчен през годините, а да се инвестират средствата в него и да се увеличават.
Един такъв фонд няма нищо общо с пенсиите, той е финансова гаранция за държавата при извънредно положение. Това е най-важното. Стратегическо решение е. Този път, слава Богу, този път не бяхме силно засегнати. Въпреки всичко стана ясно, че не бяхме готови за тази криза. Лъжем се, ако казваме, че сме победили. 1000 болни, 60 починали, над 200 излекувани. А ако беше нещо от мащабите на Испания и Италия, Германия? Щяхме да се сринем. Нека не се хвалим с нашите мерки. Да не се самозалъгваме. Затова да използваме този шанс, които получихме от съдбата и да се подготвим за следващата криза, която ще срещнем някога напред.
Разумно да подходим. Този национален фонд няма да е като Държавния резерв, в който се оказа, че няма много неща в складовете. Оказа се, че трябва да внасяме отвън.
Нека решат законодателите как да работи този фонд, но той да не се пипа. С него да се работи само в извънредно положение. Да не се налага да теглим заеми. За 20 години може да генерира 20 млрд. лв. Но от него ще могат да се извадят пари само с решение на Народното събрание при някаква криза. Нито един министър –председател, нито един министър на финансите няма да могат да харчат от него. Сама Парламентът ще разрешава този ресурс да се харчи в дни на някаква катастрофа или криза.
Добре, но този фонд, който предлагате да се създаде, ще генерира постъпления години наред, докато придобие някакъв сериозен ресурс. Но какво да предприемем сега, през това лято?
Питате ме за май, за юни? Имаме златен шанс, че се задава лято, а не зима. Ред държави вече обясниха на своите граждани, че външен туризъм това лято няма да има. Няма и толкова.
Добре, нека да въведем това условие. Напускате България, за да отидете на почивка в Гърция. Имате това право, поемате този риск, но плащате такса към националния спасителен фонд от 50-100-150-200 лв. …
Това звучи като ограничаване на правото на движение на стоки и хора в ЕС…как ще го въведем? Това изобщо възможно ли е?
Брат ми живее и работи в Дания. Преведоха му 3000 евро, които той може да изхарчи за ваканция само в Дания.В момента отново се върнаха границите в ЕС. Всяка държава се опитва да се спаси. Иначе нека ни преведат от Европа 1 млрд. евро за нашия туризъм, за да го спасят. Ние не ограничаваме правата на никого, а спасяваме през това лято българския туризъм.
Нека бъдем патриоти. Ние трябва да мислим как да спасим българската икономика, а не чуждите икономики. Говоря за предстоящото лято. Тази година не говорим за права, а за спасяване на България. В други държави вече работят по сходни практики.
Добре, нека потърсим баланс. Отивате в Гърция на почивка, но плащате такса, която отива във фонда. Миналата година 850 000 българи са отишли в Гърция. Ако намерим начин да ги привлечем към нашите курорти, морски и планински, те ще изхарчат парите си у нас.
Ето го моето предложение за общ стимул на туризма и на здравеопазването. Държавата да каже „Всички здравни заведения в страната през годината ще внесат по десет осигуровки на своите служители. Двете останали осигуровки ще останат в болниците, но ще бъдат дадени на всеки от санитар до лекар. Става въпрос за 47% от заплатата, да речем от 1200 лв. се отделят 560 лв. Две такива вноски се дават на санитаря, на лекаря, на медицинската сестра, но с тях те почиват в български курорти.
Но как държавата ще покрие този дефицит от неплатените две осигуровки на служителите в болниците?
Добре, формулата е много проста. Държавата губи две осигуровки, но дава една почивка на един здраве служител. В същото време създава три работни места в туризма. За тези три работни места в същото време някой ще плаща заплати и ще внася осигуровки. Колелото се завърта така, нали. Това е потребление. Ако работи един хотел през това лято, заради него ще работи транспортна фирма, ще работи електроснабдително дружество, ще работи производител или доставчик на месо, млечни продукти, зеленчуци, напитки…Ще работят фирми от услугите, магазини…Губиш едно, печелиш три. Това е една от моите „стъпки“ след кризата.
А и горивото в момента е с ниски цени. Ако един българин пътува през страната това лято към морето, по пътя ще спира, ще зарежда гориво, ще пазарува някакви стоки. Транспортът ще живне също.
Ето, една конкретна стъпка за един град или община. Нека общината даде облекчения на заведенията. Да им постави условие. „Ние досега ви взимахме 20 лв. на ден за външни маси. Ако обаче направите 20% отстъпка от цените за един обяд за тези и тези предприятия, фирми или компании, ще ви взимаме 10 лв. такса“. Тогава аз няма да давам като работодател ваучери за храна, а ще си партнирам с тези заведения за хранене и ще завъртим заедно колелото. Фирмите, предприятията, работодателите и общината. Ресторанти, кафета, заведения…това е възможна мярка за тях, но може да се приложи в различен обхват към таксиметрови компании, към други.
Те ще получат намаление на таксите към общината, но ще направят отстъпки за клиенти. Но така клиентите ще харчат, ще потребяват. Да, мнозина имат затруднения, но има и хора ,които са готови да харчат. Ако салатата в едно заведение не е 7 лв. , а е 4 лв. заради намалените на общинските такси, ами тогава повече клиенти биха поръчали тази салата. Ще има сметка да се свалят цените. Нека ползваме лятото, за да натрупаме някакви пари.
Наесен ще се прилагат други облекчения към други бизнеси и сфери от икономиката. Същите облекчения могат да бъдат въведени за Коледа и Нова година.
Но с този прост пример, какво би се случило ако обвържем болниците, осигуровките за техните служители и почивката през лятото на същите тези служители на родното море, ви показвам какво можем да направим сами за нашата държава. Няма да разчитаме на чуждестранни туристи явно, затова да привлечем българските туристи.
Облекчения, стимули и потребление…това ли са „стъпките“ за изход от кризата?
Да, това е. Как иначе ще напълним хотелите. Откъде ще намерим туристи? Ако вие сте медицинска сестра в Каспичан и получавате 700 лв. заплата, осигуровките ви са около 350 лв. За два месеца това са около 700 лв. Нека държавата да разреши на работодателя да даде тези 700 лв. от двете спестени осигуровки на медицинската сестра, за да почива на българското море. Мислите ли, че тази жена няма да дойде. Тя ще получи обаче тези пари само за да почива. Е, ако ги няма тези 700 лв, как ще дойде в хотела? Ако казваме „А“, трябва да кажем и „Б“.
Помислете си какво се прави, когато човек дойде в съзнание, след като е бил в кома. Нима в болницата му казват „Хайде, ти си вече здрав, отивай си у дома???“ Нали не му казват това, а напротив…започват да се грижат за него, да го масажират, да го рехабилитират, да го стабилизират, да го възстановяват…чак накрая му казват „Ти си здрав, можеш да си отиваш у дома“. Е, ние всичките сме пред събуждане от кома. Икономиката ни е пред събуждане от кома. Какво ще кажем „Отваряйте магазини, ресторанти, предприятия и всичко ще бъде наред???“ Ами, така няма да е наред.
Автор: Красимир Калудов
Коментари