За кой ли път търсим за един кратък икономически анализ нашия редовен коментатор Тодор Георгиев. Този път той ще сподели с вас очакванията си за българската икономика след спирането на ограниченията в Европа и по света след края на епидемията. Тодор Георгиев е доктор на икономическите науки, морски капитан, част от транспортния морски бизнес и консултант на инвеститорски фондове. И бургазлия…
Анализатори, експерти и специалисти във всички възможни сфери се обединяват около прогнозите, че нищо повече няма да бъде същото. Мислите ли, че предстоящите промени в глобалната икономика носят някакви шансове за България? Някакви шансове пред страната ни да привлече големи инвеститори ,които не искат повече производствата им да бъдат концентрирани в Китай, да речем…?
Не. Нямаме никакви шансове.
Защо?
Защото нямаме шансове. Първо, имаме отвратителна данъчна система.Тежестта и никак не е малка. Това корпоративно облагане с 10% не спасява работата. Всеки един инвеститор се притеснява от разходите за труд. 42.5% са данъците върху Фонд работна заплата. Това е най-голямото перо.
Второ, имаме много голяма бюрократична система при откриване на едно ново производство. Имаме толкова много контролни органи, че те могат да ти скъсят живота и това се знае от инвеститорите много добре.
Трето, а то може би трябва да е първо, нямаме никакви специалисти.Нямаме инженерен състав, технически състав, нямаме техникуми, никой не създава кадри, нямаме заварчици, шлосери, нямаме такива професии…
Значи виждате шанс да отхапем парче от баницата на свободните капитали и инвестиции в това да имаме данъчни облекчения и подготвени специалисти. Това ли е едно от условията?
Разбира се. Не толкова данъчно облекчаване, а данъчната система да бъде по-гъвкава. Облагането на физическите лица да бъде на базата на техния реален доход. 5% данък върху дивидент е добре тогава ,когато върху база от 10 000 лв. дължиш 500 лв. това не са кой знае колко пари.Обаче 50 лв. на база 1000 лв. за някого са много пари. Това имам предвид. Нека е прогресивно облагането. Има толкова добри системи, които могат да се компилират и да се направят подходящи за нашите условия, за да бъде добро и познато за инвеститорите.
Доколкото разбирам, вие смятате, че държавата ни по-скоро не е готова за „Деня Х“, когато приключи с извънредното положение в ЕС?
Не, не сме готови. Нашата икономика от десет дванадесет години се ориентира основно към патерицата „европейски програми“. Говорим само за европейски пари. Никой не говори за увеличаване на принадената стойност, за облекчения, за реинвестиции в България. Никой не говори за това.
Но може ли пък всичко да е толкова лошо. Толкова ли няма поводи за оптимизъм?
Гледах много внимателно брифинга на премиера в четвъртък вечерта. Той говори „Ще ни дадат два милиарда евро по суапова линия“…Казано така излиза, че ние ще похарчим два милиарда евро. А това не е така. Суаповата линия е трампа. Ние даваме на Европейската централна банка 3.9 млрд лева, а тя дава финансиране, отваря линия за 2 млрд лева на БНБ. Тези пари се дават в случай ,че някоя търговска банка има моментен недостигна евро и тогава БНБ ги финансира в тримесечен период с някаква сума в евро, за да не се купува евро от свободния пазар.
Но тази суапова сделка не е ли признак за голямото доверие на ЕЦБ към България?
Това го правят и с други държави. Хърватска преди пет шест години също участваха в такава сделка. Обикновено става въпрос за държави извън еврозоната.
Данъци, облекчения, стимули, подготовка на кадри…това ли е формулата за успех в битката за привличане на инвеститори?
Кой ще го направи това? Кой? Кой има акъл у нас да го направи. Дори да изберем за премиер човек, който има тези познания, екипът му няма да ги има. Няма толкова много хора ,които са в час в този момент в България…
Какво искате да кажете. Да внасяме освен чушки и домати и специалисти ли? Да внасяме управници и екипи за тях ли?
Няма да внасяме. Просто инвеститорите ще инвестират там, където има специалисти, там където ВУЗ-вете бълват качествени специалисти. Нашата икономика е все така зависима от Западна Европа. У нас всичко е на ишлеме. Фарове, капачки за резервоари, калници, кабели…това се произвежда у нас. Части, а не автомобили. Химическите ни заводи спряха. Корабостроенето спря. Машиностроенето спря. Имаме четири пет хиляди IT специалисти, които най-често работят от София за чужди компании. Имаме десетина кол-центрове в страната. Какво имаме?
Не сте съвсем прав, защото имаме силен рудодобив и то на много високо ниво…
Е, добре…има няколко фирми в тази сфера. Пет шест компании са. Плюс три четири фармацевтични компании. Добре, общо десет петнадесет сериозни производства имаме в България. Мислите ли, че това е много? Другото са логистични и транспортни центрове. Ама, това са средни бизнеси. Спират самолетите, спират корабите, нямат работа. Нищо, че собствениците им карат „Ролс –Ройс“, това е среден бизнес. Хубави бизнеси са това, но…производства няма.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
