Министерството на земеделието и храните обяви, че ще въведе антикризисни мерки в защита на българските производители. В рамката на тази инициатива големите търговски вериги у нас ще трябва да отделят 50% от площите си, в които да разположат щандове с продукти на местни животновъди, зеленчукопроизводители, овощари, пчелари и др. допълнително условие пред търговците е да зареждат продукция от производители, чиито стопанства се намират в радиус от 200 км. от даден търговски обект.
От Сдружението за модерна търговия вече изразиха несъгласието си с готвените промени и предупредиха, че това ще доведе до пазарно изкривяване и увеличение на цените.
Днес министър Десислава Танева заяви категорично, че няма да отстъпи и ще въведе готвените промени.
Министър Танева категорична: Търговците ще предлагат българска продукция
Потърсихме за коментар бургаски депутати и политически лидери.
Областният лидер на ГЕРБ Димитър Бойчев изрази безусловната си подкрепа към мерките, които предлага земеделското министерство.
„Всички ще го подкрепим. В тази трудна ситуация трябва да подкрепяме полезните неща за българските производители“ – коментира Бойчев.
Той сподели, че с колегите си ще търсят обединение на всички политически сили в Народното събрание, което да застане зад предложенията на Министерството на земеделието.
Пред „Бургаски репортер“ народният представител от БСП Николай Тишев заяви следното:
„Ние предлагахме това като закон преди време. Имахме такова предложение в предизборната ни програма и обещание към българските производители да въведем такъв закон. Но ГЕРБ отхвърлиха нашето предложение в това Народно събрание. Ние сме „за“ това в големите вериги да има продукция от български производители.
Бяхме прецизирали предложението си дотам, че да е ясно колко процента плодове, колко процента зеленчуци , месо и млечни продукти да са от български производители. Те /ГЕРБ/ го отхвърлиха най-безцеремонно.
Има такъв закон във Франция. Когато има закон, всичко придобива легитимност.
В момента не знам как само с една заповед на министъра може да се наложат подобни изисквания на големите вериги, при условие че ние сме в пазарна икономика. Не можем да кажем какви стоки да продават, при положение че не е записано в законодателството.
Да, аз съм „за“ това да се подкрепят българските производители, но трябваше да го подкрепят още, когато ние предлагахме в законопроект, който те отхвърлиха.
Имахме идея, както е във Франция, за „бързоразвалящите“ се продукти, плодове и зеленчуци, да се закупуват от производители, които се намират на 30-50 км. от магазина. Ако е в Бургас магазинът, да купуват продукти от Бургаска област. Отхвърлиха нашия проектозакон, а сега се сетиха по време на криза. Но по принцип съм „за“ повече български стоки в магазините, стига актът, на чиято база го правят, да е законен ,да има легитимност, защото в момента това ми звучи малко като извиване на ръце. „Ние казваме, че трябва да отделите 50% от щандовете ви за български стоки, няма такава законова уредба, ама ще ви правим проверки и ще ви глобяваме, ако не го изпълните“ Нали разбирате къде е тънката разлика. Едно е да се изпълнява закон, друго е министърът със заповед да въвежда такова решение.
Ако ме питате, това е ПР ход „Да покажем как мислим за българските производители“, а ние бяхме вписали и показатели какво и колко се произвежда.
Например, в България няма достатъчно агнешко или телешко месо. Дори и да искат 50% такова месо в магазините, няма как да се случи. Сигурно 80% от това месо е внос. И дори да отделят 50% от своята площ, магазините не могат да ги заредят. Затова на база на производството трябва да се изисква. Например 30% от млечните продукти, 20% или 40% свинско месо, за агнешкото е различно. Пилешкото месо също. Да се уточни колко плодове, ябълки, зеленчуци, лук, например…
Всичко трябва е като разпределение на процента български продукти. Не може 50% да са български ягоди, защото просто няма толкова. Как ще ги докарат процентите. Ще останат 40% от щандовете празни, а останалите ще са гръцки или турски. Така ли?
Това е някакво показване в момента, че правят нещо за българските производители, защото сега е актуално това.
Тишев смята за правилна стъпка в момента това:
Да се гласува законопроект, за да е ясно какво ще правят веригите, да има база, на която да се изисква, да се налагат административни мерки. Една такава заповед на министъра според мен ще падне в съда. Сега няма основание. Имаме закони, но в тях пише как може да се търгува и колко да се търгува“
Лидерът на „Средна европейска класа“ Георги Манев беше максимално откровен и изрази съмнението си в адекватността на мерките, които нямат общо с пазарната икономика.
„Това противоречи на европейските директиви и е противозаконно за европейския пазар. Тези мерки можеха да бъдат въведени като извънредни в Закона за извънредното положение, но докато ги формулират и обсъдят, извънредното положение ще изтече на 13 май.“
Манев посочи съвсем друга посока, в която трябва да се търсят промени. Той припомни старата си идея да бъдат приложени от държавата дотации за българските производители на месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци и други земеделска продукция.
„Ако държавата ги дотира, цените на продуктите им ще бъдат по-ниски и ще са конкурентни на стоките на производителите в ЕС. Тогава ще има пазар за българските производители. По тази начин българските животновъди, например, ще имат продукция с добро качество и ниска цена. Българските потребители ще търсят по-качествена продукция на по-ниска цена. Ако се дотират българските производители, за продуктите им ще има търсене, ще се увеличи стокооборотът и парите ще се върнат отново в държавата под формата на ДДС и други данъци. Единият начин е да се печели от високо качество и висока цена, другият начин е да се печели от високо качество и голям оборот и голямо потребление“ – обясни своята представа за работеща мярка Георги Манев.
Относно възможността евентуални дотации да бъдат възприети като неправомерна държавна помощ и съответно санкционирани от ЕС, Георги Манев уточнява изрично, че дотирането може да бъде прилагано единствено по време извънредното положение и докато е в сила съответния закон.
Политикът предлага алтернативни дългосрочни практики, които могат да осигурят истинска подкрепа на българските производители.
Първата от тях се състои в следното:
"Дългосрочната мярка е субсидиите от ЕС за млекодайните и месодайните животни да бъдат обединени. В момента средствата за млекодайните животни са по-високи от тези за месодайните. Според мен този бюджет трябва да се актуализира по показател "глави добитък", т.е средствата да се дават за глави добитък, а не за това дали животните са за месо или за мляко. Не може за едни животни да има субсидия в пъти по-голяма от тази, която се дава за други. Дългосрочно да бъде обединен бюджетът за животновъдите"
Втората мярка, която предлага Георги Манев пък разглежда друга възможност.
Коментари"Предлагам една много бърза и адекватна мярка в защита на българските месопроизводители, на производителите на млечни продукти, плодове и зеленчуци. Всяка една община може да отдели един терен за такъв пазар в рамките на двеста триста квадрата в близост до обектите на веригите, където родните производители да предлагат и продават своята продукция. Щом магазините не искат продуктите им, добре тогава...общините да им осигурят място. Тогава клиентите ще посещават тези общински пазари, дори да са частни, дадени под наем, за да купуват продукти от родни производители. Това вече е законно. Не е държавна помощ. Тогава никой няма да обижда фирмите. Добре, не искате нашите производители, не искате нашето месо, плодове и зеленчуци, ние пък правим пазар."
