Представяме ви още един детайл от "антикризисния план" на д-р Зияд Ел Масри с фокус върху здравната, икономическата и социалните сфери в страната.
Д-р Масри, държавата все повече разтваря ветрилото на своите икономически мерки и се оптива да покрие все по-голям кръг от бизнеси и хора. Очаквате ли положителен ефект от тези мерки?
Следя как реагират в Германия, в Дания, в Швеция…При нас проблемът е този, че правим нещата отзад напред и малко погрешно. Държавата сега ще поеме 60% от заплатите на хората и част от осигуровките, но не на всички.
Аз бих предложил малко по-различен вариант и смятам, че ако бъдат направени съответните изчисления, ще стане ясно, че това е по-оптимален вариант. Ето какво точно предлагам.
Държавата да поеме 100% от осигуровките. След това да заплаща само 25% от заплатата. Сигурно ще ме попитате защо точно това предлагам.
Нека да вземем като пример една заплата от 1000 лв. за по-лесно изчисление. За нея работодателят и работникът плащат 43%, т.е това означава 430 лв. осигуровки за тези 1000 лв.
Ако държавата „опрости“, т.е покрие тези 430 лв., работодателят и работникът ще се разберат за работното време. За бизнесите в затруднение може да е четири часа, може да е шест часа или два часа. Евентуално да му заплати 40 - 50% от заплатата, т.е 450 или 480 лв. Това означава, че работникът получава веднъж част от заплатата си, спестява своите пари, които са му били удържани за осигуровки и получава още 25% от държавата. По този начин ще има доход, ще работи и работодателят няма да го съкрати или да го прати в неплатен отпуск.
Но така няма ли да бъде ощетена държавата? Тя не може да плаща до безкрайност. Как ще защитите вашето предложение икономически?
Ако запазим настоящото положение, работодателят ще бъде принуден да каже на своя работник, че го съкращава. Ще го изпрати на борсата. Той ще взима от държавата 70% от заплатата си, в зависимост от това колко години стаж има. Ако държавата се разплаща с фирмите в рамките на моята формула три месеца, т.е до месец юни, всичко може да се върне по старому. А ако работниците бъдат съкратени, какво ще се случи? Държавата ще им плаща обезщетения за безработица цяла година. Например работник с 15 години стаж ще получава 12 месеца 70% от своята заплата от 1000 лв. А аз предлагам държавата да „изгуби“, т.е да плати осигуровки от 430 лв. за три месеца плюс още по 25% от 1000 лв. и това да е всичко, вместо да плаща 12 месеца по 700 лв, т.е 8400 лв за една година.
Моята формула би донесла разход от 2400 лв. за три месеца и запазване на работното място, а настоящата формула би струвала на държавата 8400 лв „живи пари“ за една година, която тя ще даде на вече безработния служител.
Иначе казано, аз предлагам баланс на разходите, капка по капка за период от три месеца.
Работникът ще работи, работодателят ще бъде облекчен от невъзможни разходи. Всички работодатели все ще могат да издържат така три месеца.
Това ще е споделена подкрепа между държава и работодатели, от която ще спечелят всички.
А какво ще се случи, ако се запази настоящата икономическа формула от пакета мерки?
Ще ви кажа какво ще се случи. След три месеца работодателят ще каже на работника си, който е изпратил на борсата. „Ти продължавай да си взимаш обезщетението още девет месеца, ще работиш при мен, но не с трудов договор и аз ще ти давам нещо към парите от борсата и ще ти бъде добре“ Реално така ще бъде ощетена държавата, а сивият сектор ще нарасне в кризата.
Затова предлагам баланс.
Но предполагам, че вие разглеждате във вашата формула вариант, при който работодателите са съвестни данъкоплатци и не прехвърлят цялата тежест на гърба на държавата?
Да, разбира се. В момента има много фирми, които продължават да работят, но тежестта им е голяма, защото оборотите им се сриват много. Тези работодатели дори не си помислят да изгонят хората си, защото после няма от къде да намерят такива обучени работници. Затова ако държавата им поеме осигуровките, а в тези филми хората работят поне по три, четири часа, докато отмине кризата, така ще е по-лесно. Не може да се спасяват две хиляди фирми, а останалите …какво се прави с тях?
Проблемът пред тях идва и сривът ще настъпи. Оборотите им спадат и всичко върви надолу.
Спомняте ли си, на 19 март ви прогнозирах ,че медицинските центрове за доболнична помощ и ДКЦ-тата рухват.
Защо "коронавирусът" води към срив доболничната помощ у нас
Всички те от 13 март имат по-ниски обороти с поне 90%. Те на ден не могат да отчетат никакъв приход. Хората се страхуват, не идват на прегледи в клиниките, не идват в медицинските центрове. Спомняте ли си, в средата на март предложих Здравната каса да запази доболничната помощ и да предотврати положение, в което ще започнат да бъдат съкращавани лекари медицински сестри и персонал, защото няма откъде да им се платят осигуровки и заплати, наеми, ток, вода и др.
Може ли да припомните на читателите ни в какво точно се състои предложението ви?
Нека Здравната каса да проучи какви са били оборотите за времето до 13 март на тези центрове за доболнична помощ. Ако декември, януари, февруари оборотите са били, да речем 10 000 лв., нека за март от своя ресурс касата да преведе авансово на медицинските центрове 70%, т.е 7000 лв. Така медицинските центрове ще покрият наеми, също и част от разходи за заплати и осигуровки. Ще продължат да съществуват, ще запазят екипите си и няма да фалират. Центровете за доболнична помощ не са търговски обект, те не могат да получават от никъде другаде пари освен от Здравната каса. В същото време от 13 март хората не излизат, призовават ги да стоят по домовете си. Никой не ползва направления. Има излишъци от направленията в касата ,нали. Тези направления са пари, които остават в касата, а пациентите са по домовете си. Няма пари за заплати за лекари, сестри, санитарки и персонала в центровете за доболнична помощ. Затова Касата поне може да спаси ДКЦ-тата и центровете с такава интервенция от 70% , 60% или 50% от приходите им преди 13 март. За да могат да оцелеят. Иначе след един месец центровете за доболнична помощ затварят. Единствен източник на финансов ресурс за тях са средствата от Здравната каса.Тя може да ги спаси или…
Днес никой не идва при невролог, кардиолог или при офталмолог. Никой не дава направления, никой не харчи парите от здравните осигуровки, които и без това са вече събрани от Здравната каса. А центровете за доболнична помощ не са болници. В болниците не може да се чака за спешна операция, нали. Провеждат я и касата я заплаща. Там приемат случаи с инсулт, с инфаркт, защото са спешни, а в клиниките всичко се отлага. Обслужват пациентите по телефона.
Идва месец април, идва месец май и ако Здравната каса не помогне, доболничната помощ приключва.
Автор: Красимир Калудов
Коментари