Д-р Зияд Ел Масри работи в системата на българското здравеопазване над 30 години. Основател е на едно първите частни болнични заведения в България в началото на 90-те години и от тогава до днес е станал свидетел на многобройни провалени опити за реформи в здравната система. На фона на протестите на медицинските сестри за по добро заплащане и за въвеждането на промени в здравния модел го потърсихме за кратък коментар по темата.
Последната новина от системата на българското здравеопазване беше свързана с отчаяния протест на медицинска сестра, която увисна от една сграда в столицата…Жената обясни, че прави това заради лъжите, които е чула през последната една година…лъжи около неслучилата се здравна реформа. Но ако наистина се проведе такава реформа колко ще ни заболи нас, българите?
Ще ви го обясня с думи прости. Ако още в самото начало се постави диагноза дори и на най-тежкото заболяване, например рак, тогава лечението на пациента е по-бързо и по-евтино. Тогава е по-добре и за двете страни. За тази, която финансира лечението и за тази, която се лекува. Но ако оставим диагнозата изолирана от процеса на заболяването, тогава става по-лошо, по-скъпо и лечението става толкова трудно и тежко, че в един момент пациентът вече е толкова отчаян, че предпочита да умре, отколкото да се мъчи. Е, здравеопазването у нас е на същото положение. Ако преди двадесет години, когато стартира дейността на здравната каса, бяхме започнали всичко в правилната посока, бяхме започнали да провеждаме реална реформа с електронна здравна карта, с точен брой на необходимите легла за пациентите в страната, със схеми за здравеопазване, със специализирани болници, а не с многопрофилни от времето на комунизма, да разпределим здравните заведения в цялата страна, а не да ги концентрираме в София, ако всичко това го бяхме направили, диагностицирането на "пациента" щеше да е много по-бързо, лесно и евтино. По-лесно щеше да е на самите болници и две поколения българи щяха да са израснали с новата здравна система, да имат съответната здравна култура и дисциплина. Щяхме да имаме резултат.
А какво всъщност направихме?
Ами, ние трупахме, трупахме проблеми и българинът престана да иска реформа, защото вече мисли, че ще е скъпа за него и не знае дали ще остане жив. Изтървахме много време. Но ако ме питате дали така да оставим нещата, отговорът ми е „Не“. Не трябва да оставяме така нещата. Първо се започва от диагнозата на самото заболяване. После останалото. А ние какво правим? Все едно преди да изпратим болният на рентген, на скенер, да анализираме, да съберем мнението на хора от тази система, ние започваме да го оперираме. Непрекъснато го оперираме. После установяваме, че операцията е неуспешна, а болката е на друго място. Добре, хайде пак да го оперираме. Никога не сме започвали от „А“, за да стигнем до „Я“. Направо оперираме пациента. А най-лесното е да започнем с изследване, с анализи, да търсим най-добрата здравна система за България, да вземем мнението на хората какво искат и какво не искат.
Но управляващите постоянно ни обясняват, че дават нови и нови милиарди левове за здравната система. Защото тогава резултатите са такива?
Ето, пак говорим за две различни неща. Ако сме допуснали един човек вече да е много болен, дали ще му дадем най-скъпото лекарство или най-евтиното, полза няма. Той е изтърван. Ние не говорим за наливането на милиарди в системата на здравеопазването и в здравната каса. Ако ще десет милиарда, петнадесет милиарда лева да налеят, пак няма да има промени. Защото няма промени в системата. Ето ви един пример. Представете си, че на един автомобил са му развалени двигателят и скоростната кутия. Какво става. Казват ни „Как, така бе!!! Миналата година дадохме 100 000 лв. за лети джанти на този автомобил. Тази година дадохме 200 000 лв за боядисване на колата. Дадохме 100 000 за вътрешен дизайн на колата!!!“ Ние отговаряме „Абе, хора…автомобилът има проблем с двигателя!!!“, а те ни отвръщат „Пак ще сменим летните джанти, пак ще боядисаме колата, не сме спирали да даваме пари за този автомобил, какво говорите…ако не ви харесва този цвят и него ще сменим!!!“ А ние отговаряме „Не е изобщо въпросът в цвета, а в двигателя!!!“. Разбирате ли, говори се за две различни неща.
Колко ще ни заболи, ако се проведат истински реформи в здравеопазването? Пациентите или определени кръгове ще загубят повече?
Въпросът вече не е дали ще ни заболи от реформата. Ако отново сравним здравната система с пациент, този пациент вече не се нуждае от диагноза, а от консилиум от лекари специалисти. Не един лекар да постави диагнозата, а няколко професори, които да посочат кой е проблемът. Двадесет години назад здравната каса е имала възможност да реши проблемите с малка помощ от държавата. Но днес…вече е нужно друго.
На първо място трябва да има воля от страна на политиците. Воля да проведат реформите, защото нито една политическа сила не иска да има реформи, защото всички на власт печелят…
…посочете някакви непопулярни и тежки мерки в сферата на здравеопазването, за които политиците трябва да имат воля да вземат?
Ами, да сложат край на това да никнат като гъби след дъжд толкова много частни болници. Да кажат имаме ли нужда от толкова болници. Да приложат механизъм, както при нотариусите, например. В един град с около 100 000 души население има двама или трима нотариуси. Защо за един голям град да не се приложи и да има две болници или три болници. И стига с това разделение между частни и държавни болници. Мразя това. Нека има регламент. Бургас ще е национален център на кардиология, например. София за лечение на очни заболявания и прочие. Нека да има много частни кабинети, това не е проблем, но основната институция като болницата е нещо друго. Има ли Бургас нужда от десет болници? Има ли нужда в Стара Загора от единадесет болници? Ще кажете, ама това е частна инициатива и каквото искат, да правят. Ами, не е така. Не става въпрос изобщо за частна или държавна болница, а за стратегия на здравеопазването. Нека веднъж завинаги да кажат. В новата здравна карта на един град като Бургас да има два центъра за диализа. А нужно ли е да има още десет и да разменят едни и същи болни? Така хем не излиза сметката, хем се източва здравната каса. Защо да има толкова много места за здравеопазване.
Нужна е политическа воля, защото Народното събрание създава законите. Политиците нямат нито воля, нито желание.
Още една мярка. Дали имаме нужда от толкова много лекарства? Защо взимаме толкова много лекарства? Защото сме много болни? Кой го казва? Болниците и лекарите го казват.
Ами, има си работещ механизъм в Германия. Германците да не би да са по-глупави от нас, че въведоха системата на профилактичните прегледи. Истински преледи обаче, а не да се мине през "джи пи" и да се пише на един лист „Всичко е наред“. Ако провеждаме истински профилактични прегледи на здрав човек и открием в началото някакво заболяване, щом е в начална фаза, ще бъде лекувано по-успешно и с по-малък разход. Обаче ако открием тежко заболяване в напреднала фаза, човекът ще лежи по-дълго време в болница, ще му се прилага скъпо лечение и скъпи лекарства. Цялата ни система е грешна. Държава сме в Европа, с претенции сме, че сме страна членка в ЕС, а нямаме един хеликоптер за спешни случаи. Ами, годишно да спасим 10% от пострадалите в катастрофи в България, това са около 350 души. Това е голям успех. А ние какво правим? Козметика. Наливаме пари. Аз не обвинявам никого, защото това си е практика от 20 години. Всичко го правят. Който и да дойде на власт, казва „Аз давам пари“, ама тези пари не отиват, където трябва. Пациентът не е доволен. Докторът не е доволен. Болниците не са доволни. Никой не е доволен. Обаче ние продължаваме по същия начин. Ето това е проблемът.
Здравната реформа трябва да бъде разделена на няколко области. Да видим първо дали имаме нужда от толкова болници, частни, общински, държавни и не е ли по-хубаво да ги концентрираме в определени области. А не както досега хората да влизат в мизерни общински или държавни болници с мухъл по стените, с легла от Втората световна война и да се оправдаваме, че понеже в дадена община няма бюджет, няма и средства за ремонт. Не е ли по-добре да има реформа по сектори.
Когато бяхме 9 млн. души в България, бяхме по-добре в здравеопазването с по-малко болници и сгради. Сега сме шест милиона, а парите не стигат. Имаме много повече болници, а пациентите пак са недоволни, че плащат едни път, два пъти, три пъти. Пациентът дава пари, но не ги вижда къде отиват, как се инвестират и в крайна сметка плаща при личния лекар, после при специалиста, после в болницата и държавата му взима пари за здравни осигуровки и никой не знае какво се случва. Това е пълен хаос. Човек се върти като на виенско колело.
Ако не се проведе истинска здравна реформа, какво ще се случи със здравеопазването в България?
Ами, от зле ще отива на по-зле. Някой ден ще се пръсне този балон и ще ни опръска всичките с това, което направихме през последните двадесет години. Това си е като бомба със закъснител.
Дано не ви изглежда, че изместваме фокуса на разговора ни, но защо в предварителния ни разговор споделихте, че намирате тревожни прилики между ситуацията в България и в Ливан?
Защото имам възможност да пътувам често. Наблюдавам процесите в страните, където ходя и анализирам събитията. Така или иначе работя вече тридесет години в системата на здравеопазването. Затова, където и да отида, наблюдавам внимателно как са устроени здравните системи там, какви реформи са провели. В Ливан реформите започнаха през 1992 год. по същия начин. Тогава започнаха реформа в здравеопазването, в образованието, в икономиката…И също като нас мислеха, че всичко това ще се случи с наливане на пари. Взеха огромни заеми. Наливаха пари в продънена кофа. И от тогава до 17 ноември 2019 год., когато в един миг всичко рухна изведнъж. Цялата държава се срути. 62 банки почти фалираха. Държавата има дългове над 162 млрд. долара. Всички тези пари уж отидоха по здравеопазване, по инфраструктура, магистрали, улици, в образование. Но парите ги няма. Всичко рухна и нито образованието им е добро, нито здравеопазването им е добро и никой не е доволен. В Ливан днес има много частни университети, много частни училища. Има и много частни болници. Уж проведоха най-голямата реформа в историята на Ливан, която струваше 162 млрд. долара, а в крайна сметка всичко е балон. Всичко е виртуално и се сгромоляса изведнъж.
А какво от процесите в България ви напомня за краха на Ливан?
Виждам, че вървим по същия път. Непрекъснато се наливат пари в магистрали, които след четири години се нуждаят от ремонт. На всеки ъгъл във всеки град има частни университети, частни факултети, а ние сме по-малко хора. Образованите хора напускат страната. В здравеопазването не се прави реформа, а се наливат пари, милиарди. Преди десет години бюджетът за здравеопазването беше около 4 млрд. лв, днес е около 9 млрд. лева, обаче питайте който искате дали е доволен от качеството на здравните услуги, дали има промени? Дали има по-чисти линейки, хеликоптери, чисти помещения, оборудване, обслужване? В същото време една сестра иска да се самоубие, защото не е доволна. И всеки доктор ще ви каже, че не е доволен. И някой санитар ако питате, той също ще ви каже, че не е доволен. Дори министърът ще ви каже, че самият той не е също доволен. И в частна, държавна и общинска болница, всички се оплакват. Е, добре…ако всички навсякъде са недоволни, какво е това…
Но представители на управляващите определиха протеста на медицинската сестра като политическа провокация, а не като резултат от проблем в системата…
Е, хубаво. Аз не конкретизирам. Но нека да проведем един експеримент. Вземете си репортерския диктофон и тръгнете от санитар, медицинска сестра, лекар, директор на болница, до болен човек, до някой служител на здравната каса. Е, ако намерите един доволен от положението човек, който работи с удоволствие, аз ще призная, че грешката е в мен. Но ако не намерите такъв човек, това значи, че нещо в системата не е наред.
Всъщност какво предлагате вие и колегите ви?
Ще повтарям до последния ден от живота ми. Докато не направим истинска реформа, но без да е зависима от политиците или определени кръгове от хора, например тези с лекарствата…
…защо, какъв проблем са лекарствата?
Ето какъв. От 9 млрд. лева бюджет на здравната каса почти половината отиват за лекарства. Представяте ли си колко сме зле и болни. Когато една система дава повече от 47% от бюджета си за лекарства, това означава, че нещо не е наред. Никой не е наред. Време е да умираме всички, защото не е нормално да има такъв разход.
С извинение, че ви прекъснахх преди малко, да се върнем на въпроса какво точно предлагате?
Не повече от 22-23% от бюджета трябва да са разходите за лекарства. Други около 20% за инвестиции. 20% от средствата за хората, за кадрите в здравната система. 20% за оборудване, техника, технологии. И 20% за наука, изследвания, проучвания…Помислете си, нормално ли е един вирус да ни постави на колене, да пращаме проби за изследвания в Германия. Нормално ли е в държава от ЕС да няма една лаборатория, в която да се правят такива изследвания. Нормално ли е да се прави операция на дете в Германия или в Турция или в други страни, а не у нас?
Не е ли срамно един министър да се разболее и да отива да се лекува в Германия? Защо? Защото няма доверие в българската система? Защо? Ще кажат „Ама, ние нали наливаме пари в здравната система“ Да, обаче всичко е абсурдно като онзи пример за автомобила. Двигателят е развален, скоростната кутия е развалена, ама ние непрекъснато купуваме лети джанти за автомобила.
Не знам дали ще съм жив да видя това да се промени.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpg)
