Д-р Зияд Ел Масри е създател на едно от първите в страната частни медицински заведения. От началото на 90-те години до днес той не само е съхранил своята клиника в Бургас, но постоянно я надгражда. Потърсихме го за коментар, свързан с поредната страница от сагата „Реформа в здравеопазването“, този път посветена на разбиване на монопола на здравната каса.
Правителството обяви сериозните си намерения да стигне докрай и да „отпуши“ демонополизирането на здравната каса и по този начин да даде тласък на поредната реформа в здравеопазването…вие като част от здравната система очаквате ли да се случат нужните промени? Вярвате ли, че появата на двама или трима играчи на пазара на здравното осигуряване ще предостави по-добро лечение на пациентите?
Май отново започваме да се движим отзад напред. Изобщо не мисля, че проблемът е в здравната каса. Касата е последната стъпка в една истинска реформа. Но както винаги у нас в България тръгваме по грешния път и по стар обичай поставяме каруцата пред коня.
И тази реформа започва грешно. Здравната каса трябва не да е начало, а финал на реформата, а ние стартираме направо с финала. После ще пробваме, ще експериментираме, ще грешим и ще се върнем пак в нищото. До никъде няма да стигнем.
Ще ви помоля все пак да ми посочите аргументи за този песимизъм.
Ще ви кажа защо. Здравната каса се изгражда едва тогава, когато всичко в здравеопазването е наред. Когато имаш продукт, предлагаш го на пазара ,търсиш инвеститор и някой, който да управлява една система. Колкото и фондове да имаме, колкото и здравно-осигурителни каси да имаме, какво от това, щом става дума единствено за разпределение на пари. Ние не търсим решение на проблемите в здравеопазването, а се фокусираме основно върху събиране на пари от хората. И касата е нещо като банка. Тя само раздава пари на болниците. Кой са тези болници? Нека да видим те в добро състояние ли са? Те готови ли са да предлагат лечение на хората? Те заслужават ли тези пари?
В здравеопазването има „дупка“ и колкото и пари да налива здравната каса вътре, тези пари няма да стигат. И 30 млн. лв. да са и 30 млрд. лв да са, пак ще имаме дефицит и в средата на годината ще чуваме, че системата е с дефицит и се нуждае от пари.
Къде тогава се крият проблемите?
Категоричен съм, че проблемът не започва със здравната каса. Нека седнем всички на масата и да поговорим откровено. Ама, не само докторите, защото те докато са учили медицина ,не са учили математика, нали. Това не е тяхна работа.
Ако ще има една национална конференция върху проблемите на здравната система, в нея трябва да участват учени от БАН, лекари, собственици на болници, икономисти, финансисти.
Символично казано, ако сравним системата на здравеопазването с болен пациент, да сложим болното здравеопазване на масата, да започнат да му се правят изследвания, диагностика, консултиране и чак тогава да го оперираме. А ние в момента слагаме болния на операционната маса и започваме да го оперираме, но без да знаем какво му има. Да, всички сме съгласни, че този болен пациент, това болно здравеопазване трябва да бъде оперирано, но нали преди това трябва да направим изследвания и да поставим диагноза.
Какво правим всъщност. Първо се захващаме за последния етап, за здравната каса. Това е грешка.
А защо не се хванем първо с дефицита на лекарите? На 10 000 пациенти трябва да има 400 лекари според световните здравни стандарти. Ние имаме 250 лекари. Ето!!! Имаме липса на лекари? Да потърсим решение на този проблем тогава. Първо на него. Как да осигурим необходимите кадри, какво е решението? Имаме ли отговор?
Второ. Проблемът с „Бърза помощ“. Хайде да дефинираме какво значи „Бърза помощ“? В това отношение се въртим в омагьосан кръг. „Бърза помощ“ би трябвало отдавна да се раздели на две звена, на „Бърза помощ“ и на звено за домашни посещения. Двете са съвсем различни дейности. Домашно посещение за прегледи може да се поеме от болниците, а „Бърза помощ“ остава за спешните случаи, за извънредни ситуации.
И стига с това разделение на частни и държавни болници. Всички могат имат дежурства за домашни прегледи и посещения, а не пациентите да търсят „Бърза помощ“
Трето. Да създадем здравна карта. Да определим в България какви болести има най-много, от какво се нуждаят пациентите най-много, от какви болници. Имаме 28 области?
Добре, нека във всяка една област да има по една университетска болница, която да обхване основните неща. Онкология, кардиология и прочие…Но да има и университети, които да създават необходимите кадри. Да се разпредели всичко равномерно в страната , а не както до сега шест седем хубави болници в София, а в останалата част на страната е катастрофа. Уж влизаш в болницата, а се оказва ,че си влязъл във филм на ужасите.
И после?
После…след като направим всичко това, започваме да мислим за финансиране на болниците. Ето, държавата изкара 2 млрд. лева за нови самолети за армията.Нека изкара два, три или шест милиарда лева за 28 медицински центрове за цялата страна, ама да ги оборудва с най-модерната апаратура, да привлече най-качествените , най-добрите специалисти, ако трябва да ги внесе отвън, за да обучат младите колеги. Хем да управляват болниците, хем обучават в университетите кадри. Защо не. Как взимаме съветници на президента или на премиера? Защо да няма такива съветници в здравеопазването? Дори да са чужденци.
Ако имаме готов продукт, ако имаме специалисти, ако имаме модерни болници, ако сме решили проблема с дефицита на лекарите, ако имаме най-сетне база, тогава можем да правим пак национална среща и на нея да се каже.
„Свършихме нашата работа, имаме 28 супер болници в цялата страна, а не само в София, супер“Бърза помощ“ с хеликоптери, с мотори , с автомобили 4х4 и всичко друго, имаме домашни посещения и прегледи…тогава можем да говорим.
Защо е важно болниците да са в цялата страна?
Защото ако направим най-голямата и добра ортопедична болница в Стара Загора, тя ще е на еднакво разстояние от всички населени места. Всички ще знаят, че там са най-добрите специалисти в България и няма да ходят в Турция. Нека очната болница да е в София, да лекуваме, например чернодробни или белодробни заболявания в Бургас…примерите ми са произволни.
Ако имаме всичко това, цялата тази основа, чак тогава трябва да мислим за здравно-осигурителната каса.
Каква да е? Една каса? Смесена каса със застраховане?
Или тези пари, които държавата събира от населението, да се изразходват по този модел. Имаме 6 млн българи, имаме в касата пари за шест милиона българи. Прави се нещо като дебитна карта, ама не за магазина, за ток или дрехи, а само за здравеопазване. Е, с такава карта пациентът решава къде да харчи парите си. Всички болници ще се борят за този пациент, за да отиде и да харчи парите си при тях. Вече няма да го лъжат. Когато някой изтегли пари от картата, уж, че е провел операция, на края на месеца пристига извлечението при човека и той ще каже „Ама, чакайте…никой не ми е правил операция“ Лъжата тогава лъсва, нали. Ще има контрол.
Ако не искаме една каса, а няколко, нека държавата да има златна акция или една трета от тези модерни болници, в които е инвестирала, нека още една трета от дяловете да са на самите болници. Тогава нивото е друго. Сега касата няма печалба, само раздава пари. А частните фондове са различно нещо. Частната каса ще трябва да калкулира печалби, нали. Нормално, тя трябва да печели. Когато имаме здравна каса, но като търговско дружество, държавата вече няма да налива безкрайно пари вътре. Защото ако липсват 300 млн лв, няма да говорим за дефицит, а вече за загуба.
Държавата вече няма да казва, че ще финансира тази каса или онази каса.
Ако държавата разреши да се регистрират три конкуриращи се помежду си фондове, ако има 33% участие в трите фонда, които също ще имат 33%, а останалите 33% са на болниците, тогава става различно. Никой няма да иска да губи.
В тази картина къде остават частните болници?
Няма частни или държавни. Просто казваме, че всеки, който прави МБАЛ, да знае, че вътре държавата ще има 33% участие. Ако в Бургас или в друг голям град, например, има три такива болници, държавата да закупи 33% от всяка една. Купува една трета чрез касата. Тогава ще има контрол и никой не може да прави, каквото поиска. Това е здравеопазване, а не търговия. Трябва контрол. Институция като Министерството на здравеопазването да контролира и да следи как вървят нещата.
И нека пак да разделим доболничната от болничната помощ.
Нека да се разшири пакетът в доболничната помощ. Да не натоварваме много болницата, да разпределим нормално лекарите. Профилактика, доболнична помощ, хирургия, но в по-леката и степен, а това не изисква много средства и разходите са по-малки. Първият контакт с пациентите ще е на това равнище, но ако има усложнение, ще влезе даден пациент за лечение в университетска болница или за операция на стойност хиляди и повече левове.
Когато направим такова разделение на болнична и доболнична помощ, когато въведем контрол върху разходите, тогава ще останат пари. Тогава няма да се говори за частно или държавно здравеопазване, а само за здравеопазване.
Разберете, трябва регулатор, за да няма хаос, за да не се срива системата и да не бъдат недоволни хората.
В здравеопазването трябва Министерството да регулира. Ако направим обаче първоначалните стъпки, едва тогава ще можем да разсъждаваме какви здравни каси и колко здравни каси са необходими на страната. А ние сега ще създадем три здравни каси и ще ги хвърлим в океана без спасителни жилетки.
А ако бъде изпълнена вашата концепция, повече или по-малко ще струва на държавата като пари? Повече или по-малко спрямо парите, които сега се дават в касата?
По-малко. Разходите ще намалеят. Аз предлагам държавата да инвестира еднократно 5 млрд. лева за нови болници, а парите в касата не трябва да се пипат. Както дадоха милиарди за самолети, така да дадат пари за закупуване на медицински хеликоптери, за да спасяват хората от войната по пътищата. Ние не уж участваме в бойни действия, но имаме 2000 жертви по пътищата от катастрофи. Е, ако имаме медицински хеликоптери, десет души да спасим, пак ще е успех за държавата, защото ще са спасени десет човешки живота.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpg)
