Има ли време за реакция, има ли решения за изход от очертаващия се спад в туристическия сектор, да се готвят ли за затягане на коланите хотелиерите и ресторантьорите …Потърсихме отговорите на тези въпроси и на други от Живко Табаков, общински съветник в Бургас и представител на Община Бургас в Организацията за управление на Бургаски Черноморски туристически район.
Около месец и половина преди започването на активния сезон ще има мащабен форум, организиран от Националния борд по туризъм…и на него ще се обсъжда…всъщност не е ли ужасно късно да се обсъжда каквото и да е било за този сезон и не би ли трябвало важните решения да се взимат година по-рано?
Никога не е късно за туристически форуми, защото се разглеждат въпроси от различно естество – както краткосрочни стратегии, така и идеи, които биха могли да бъдат реализирани в дългосрочен план. Разбрах, че един от поставените фокуси по време на мащабния форум, провел се преди дни, е възможността най-големия ни национален курорт – Слънчев бряг, да стане притегателно място за конгресен и конферентен туризъм.
Още миналото лято стана ясно, че през 2019 год. вероятно ще има спад. Според вас бяха ли взети мерки в сектора за минимизиране и ограничаване на „щетите“, т.е да бъдат изпреварени събитията?
Истината е, че ние загубихме ценно време, като до последно не признавахме за този спад, но ето че той вече е факт. Можехме да минимизираме щетите, ако бяхме подобрили качеството на обслужването, отношението към туристите, държавата трябваше да направи всичко възможно за намаляване на цените на визите – говоря за Русия. Сложната геополитическа обстановка в Турция, Тунис и Египет ни даде златна възможност и ние видяхме ползите, но за кратко. Закъсняхме с пробива си на далечните пазари, както и с диверсификацията на туристическия продукт, предлаган от нас. Много притеснителнителен е фактът, че загубихме немския турист, който тази година предпочете да почива в Испания. Целият бранш очакваше, че след като се запълни легловата база в Турция, немските туристи ще започнат да правят резервациите си тук, но Испания им предложи по-добри условия. Фалитът на големия авиопревозвач „Германия“ също оказа негативен ефект върху нас.
Има ли варианти за компенсиране на загубите от някои традиционни наши „пазари“ или ще станем свидетели на едно твърдо и болезнено приземяване на българския туризъм през това лято?
Най-много ще пострадат малките хотелиери и онези, които отдават стаи за гости. Няма как да е иначе при положение, че вече голям брой от самолетните седалки не са заявени.
Например за летище Бургас има 120 хил. седалки по-малко сравнение с предходната година. За големите хотелски вериги едва ли ще е толкова драматично, защото те имат договори със сериозните туроператори.
Eдно от предложенията на бранша е 1% от приходите от сектора да бъдат вложени в реклама на България като дестинация в международни медии…При условие че миналата година постъпленията надвърлят 8 млрд лв, смятате ли, че такъв ресурс за реклама би имал положителен ефект?
Категорично трябва да бъдат отделени повече средства за рекламиране на туристическия продукт, особено зад граница. Съмнявам се обаче правителството да подкрепи 1 % от приходите в сектора да отиват за реклама, защото по мои изчисления това прави 80 мнл. лева. Само да ви припомня, че българското правителство отделя за маркетинг и реклама малко над 6 милиона. Просто не вярвам правителството да удвои 13 пъти този бюджет.
Но какво трябва да рекламираме всъщност? Има ли азбучни правила в този вид реклама, които ние като държава не спазваме?
България е една от държавите, които могат да се похвалят с наличие на дадености за развитие на различни видове туризъм. През годините България е водила последователна политика предимно за промотирането на летния и зимния си продукт, но съпътстващите видове туризъм тепърва започваме да развиваме.
Какви са резервите, какви са неразкритите възможности на българския туристически продукт, с които можем да привлечем вниманието на разглезения и видял всичко чуждестранен турист?
По данни на Световната организация по туризъм през 2020 г. културният туризъм ще бъде водещ в световен мащаб, а Европа е ключова дестинация за този вид туризъм. Проучванията показват, че 80 % от пътуващите, независимо от предпочитанията си за вид туризъм, посещават също културни паметници и забележителности у нас.
Музеите в страната се разглеждат от над 6 млн. души годишно, от които над половината са чуждестранни туристи. Това неминуемо означава, че ние трябва да поставим фокус, да стимулираме и популяризираме посещенията на културно-исторически обекти. Също така все повече хора търсят възможности за развлекателно – приключенски туризъм, защото той е пътят към емоцията, новото преживяване и усещането, че ти се случва нещо различно, което ще запазиш като спомен.
Може ли да го привлечем с българско вино, с български сушен бут, българско сирене и българска лютеница по примера на Италия, където отделни региони привличат туристи само чрез храната и виното?
Това е въпрос на регионалните политики на общините и дейността на неправителствените организации, местния бизнес, в това число и на Организациите за управление на туристическите райони, които на база на своите анализи и стратегии да „извадят“ най-доброто от своя регион.
Временен ли отливът на туристите от нашите курорти или е някаква трайна тенденция?
Личното ми мнение, базирано на дългогодишен опит, е, че сегашната ситуация може да бъде определена по-скоро като моментен отлив. Туризмът е динамичен сектор – редуват се спадове и възходи. След всеки значителен спад, бизнесът излиза по-мобилизиран.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
