Иван Костов: Българите могат да постигат необикновени неща

Бившият лидер на СДС и на ДСБ, водач на българската десница, министър на финансите, министър-председател и реформатор Иван Костов представи в Бургас своята книга "Свидетелства за прехода 1989 - 1999"

Пред дошлите да се срещнат с него, той сподели мотивите си да напише своите свидетелства за тежкия и турден преход не само в устройството на държавата, но и в мисленето на хората.

Ето и част от казаното от Иван Костов

"Българите могат да постигат необикновени неща. Това е посланието на тази книга. И привърженици и противници на демокрацията, всички трябва да знаят, че ако поиска нещо обществото, то го постига.

Много е важно това моменти на униние тогава, когато има разколебаване, когато има страхове, има неудовлетвореност…

Ние сме склонни да се самобичуваме. Не бива. Не бива да сме нихилисти. Не бива да викаме злото сами. Не бива да правим това, защото…ето този период е доказателство как сме се движили, какво сме постигнали.

Второто нещо, което исках да постигна с книгата, е да започнем дебат. Дебат, не само за историческото разглеждане на нещата ,не само за демитологизиране или за оборване на измамите и лъжите, с които е съпътстван този период.

Дебатът е необходим за тези, които управляват, за да знаят какво е направено и какво не е направено. Какво не е направено достатъчно добре. Да се отнесат критично, но критично не означава да изхвърлиш с мръсната вода и бебето. Трябва бебето да остане. Направеното трябва да се съхрани и да продължи напред, а това, което не е направено или не е свършено или е сгрешено, трябва да се поправи.

Както казват римляните „ Следващият да направи и той, каквото може“ Но за да го направи, трябва да познава целия този проект, наречен преход. Той е огромен проект.

Няма да продължи българското политическо лидерство напред, ако не осмислим по този начин критично и едновременно с това да извлечем позитивното от времето. Защото няма да знае къде ще строи и къде ще поправя. Няма да знае в каква посока точно трябва да се движи. Това беше втората ми цел.

Третата ми цел е всички наши съмишленици по някакъв начин да направят съпричастни, да ги утеша затова какво сме преживели и да знаят, че някак не е можело да бъде по друг начин. Когато се върви по фактите, когато се показват силите, ограниченията, се вижда, че сме направили това ,което е било в рамките на възможното. Не трябва да се самоунижаваме и бичуваме заради направеното от нас, защото демократичната общност в онези години беше авангард на нашето общество и го движеше напред. С всичките си слабости. С всичките си минуси, но беше така. Още от първия лидер на СДС, д-р Желев, започна тази самоотвержена политика в името да се стартират реформите, независимо от това ,че хората не гласуваха активно , че не даваха доверие това нещо да се направи, но все пак да се тръгне напред.

Искам по този начин да направя съпричастни хората, да разбират повече тези неща, които така или иначе няма откъде да се разберат.             

И последно…това, което съм искал да направя, е да върна паметта за събития, за процеси, които ние искаме да забравим. Ние много старателно и бързо искаме да забравим. Това е човешка памет. Тя не е една и съща. Но ние българите сме склонни да забравяме това, през което сме минали. Ние някак не си даваме сметка какво точно сме преживяли. Преживяли сме ужасни неща. Аз съм се потрисал, когато съм писал някои части. Особено там, където пише за деца в неравностойно положение, които са умрели, защото не са били гледани, заради които имаше дело срещу България. Това са потресаващи неща. Не бива това да се забравя. На Запад обществата помнят своите тежки, преживени години и така добиват сили да се движат напред. Не като забравят, а като ги надделяват. Винаги им светят като червена лампа, за да не ги допускат.

 

Помните ли купоните за храна? Пазил ги някой от вас. Моята жена ги пази. Елена пази купоните от 1990 и 1997 год. Ние ги отменихме. Ето такива неща. Една приятелка, банкерка, ми каза…“Аз от прозореца си гледах как тичаха софиянци по площад „Александър Невски“ към камионите, които раздаваха помощи в първите месеци на 1997 год. Това е унижение и е хубаво човек да го забрави, защото се е случило на неговата страна. Случило се е на неговите съграждани и ние сме били в това положение. Не е добре изобщо да забравим това. Най-ми е тъжно ,когато по-младите демократи коментират събитията с претенции, с искания, така с активна критичност, без да знаят откъде сме тръгнали. Без да знаят какво беше в началото на 1997 год. без да знаят за тези събития Вземат всичко за даденост и искат да се продължи напред. Няма да се продължи напред без тези неща, които сме преодолели.

Във Варна една госпожа ме попита как да станем по-мъдри. Ето така ще станем. Като мислим по темата, като си спомняме как сме събрали тази сила, че да преодолеем тези неща. Така ставаме по-мъдри. Това е нещо, с което цяло едно общество с европейска култура гледа на себе си. Така трябва да бъде.

Римляните са казвали, че волята е над разума.  Волята е над разума, защото ако разумът не вижда пред себе си път, ако вижда само пропаст и те обрича на пасивност и бездействие, волята е тази, която те пренася оттатък. Волята и разбира се убеждението ,че така или иначе ще намериш пътя. Ние сме имали много силна воля. Много силна и се надявам да я проследите в тези свидетелства. Как се е концентрирала, как е въздействала върху процесите, защото не всичко се управлява особено в условия на хаос. Не всичко може да се подреди и организира. Могат да се направят малко неща, но да са точно тези ,които трябва да се случат точно в този момент, за да се тласнат събитията в тази посока, която е желана. Волята прави това.

Нашата нация я има. Тази воля да не бъде мачкана и охулвана. Волята трябва да се уважава, да се насърчава.

Лидерът го излъчват хората, те му дават силата, те му прехвърлят  своите надежди и го правят волеви. Ако хората са се отдръпнали, ако хората са скептични, как да се появи волеви лидер, който да движи нещата. Не може това да се случи.

Аз съм продукт на времето си. Искам да мисля оптимистично. Ако дойде пак такова трудно време, аз съм сигурен, че българите пак ще намерят енергия в себе си и пак ще я концентрират във воля за лидерство и това пак ще реши проблемите. Защото  всичко, което сме поискали досега, върнете се в историята, и ще видите ,че голяма част сме постигнали. Ние сме един мъдър и много способен народ.

Трябва да го знаем"

В Бургас мнозина почитатели, симпатизанти, следовници, та дори и политически противници на Иван Костов се наредиха на опашка, за да стиснат ръката му и да получат автограф. По този повод художникът Митко Иванов се пошегува "Политикът, който сложи край на опашките пред магазините през 90-те години, накара хората отново да се редят на опашка за книгата му през 2019 год."

 

Коментари