Димитър Попов е представител на белгийската компания „Мавилия“, която е постигнала през годините на своето съществувание впечатляващ пазарен дял от продажбите на прясна италианска паста в Белгия, Холандия и в страните от ЕС. Потърсихме г-н Попов, за да разберем от него защо една утвърдена европейска компания приема предизвикателството да разкрие ново производство в индустриалната зона в Българово. Отговорите ще ни сподели в следващото интервю.
Как се породи идеята да откриете производство в индустриалната зона в Българово?
Започнахме с идеята, че трябва да се работи в България. Може би слабоизвестен факт тук е, че пастата се произвежда от 70% дорум, твърда пшеница, а част от тази суровина в Италия, всъщност е била създадена в България.
Не само затова сме тук, а и защото сме отворени за нови идеи и предизвикателства.
Италианският собственик Енрико Мавилия има своя фирма „Мавилия“ в Белгия, която е с високи обороти.
Взеха бързо решението си. Пристигнаха в България да разгледат различни места, видяхме се с г-н Йордан Йорданов в Българово, той ни закара по средата на зимата…
…не беше ли много кално по това време?
…да, закара ни в калта, но мястото ни хареса и гледката и…
…значи вие не видяхте калта, а простор, гледка и потенциал в това място?
Страхотно е мястото. Имаме 9 дка и не сме сигурни дали ще се сместим върху тях, но се надяваме да успеем, ако не ще строим нагоре. Решихме да дойдем тук от Антверпен, Белгия в България, в Българово.
Чу се, че производството ви ще бъде високотехнолотично. Ще ни споделите ли детайли?
По проекта, който вече е готов, чакаме само разрешително за покупка на мястото и разрешително за строеж. По размери на мястото е изготвен проектът. Машините са последен „писък“ на технологията. Използват се само машини, които ще са актуални след пет и десет години. Няма втора ръка, всичко е на топ ниво. Директно от Италия ще ги донесем.
Щом става въпрос за такива високи и съвременни технологии, ще обучавате ли вашите български работни за работа с тях? Ако не се лъжа, бяха обявени десет работни места, нали така?
Разбира се. Ще пристигне белгийски мениджър в базата ни в Българово. Търсим някой, който да му помага с преводите и с бюрокрацията в България, докато свикне. После ще бъде заменен от българин. Белгийският специалист ще развие и наложи идеите си. Ще въведе стандартите и си заминава.
Как ще успеете да интегрирате в производството си изцяло местни суровини и материали, каквото е намерението ви?
Суровината ,която е нужна за производството на пастата, е възможно да излиза от България. Да се произвежда тук и да се използва. Може да се работи с българските производители. Тук пшеницата е същата като италианската пшеница. Има същите качества. Можем да използваме пастьоризирани яйца, произведени в България. Голяма част от пакетиращите машини също ще са от България. Вече имахме срещи с такива местни фирми. Маркетингът ще се прави в България. Всичко ще е тук. Белгийските стандарти ще се покриват ,но всичко ще е тук, българско.
Но тази продукция ще се реализира и по световните пазари, така ли?
Прясната паста има две разновидности. Прясна паста със срок на годност четиридесет дни. Прясна замразена паста със срок на годност дванадесет месеца ,тя може да бъде изнасяна на външни пазари и да се продава. Ние искаме да изнасяме продукцията си от Българово и към чуждестранни пазари. Нека да не забравяме, че до нас е Турция, а там обожават тестените изделия.
В Българово ще произвеждате италианска прясна паста по всички стандарти на италианската кухня и ще я изнасяте из Европа, това ли е бизнес планът?
Започваме с Белгия. Там марката ни е разпознаваема.Съществува от 1985 год. Позната е на белгийския пазар. Промотира се в белгийско готварско предаване от най-прочутия и влиятелен италиански готвач в Белгия. В България ще използваме също популярно лице. Това ще бъде Рафи. Той е първо бургазлия, второ кулинарните му опити са страхотни. Рафи ще бъде нашата международна „паста“ звезда.
Цялостната ни идея е да използваме колкото се може повече български суровини, ресурси и материали. И нещо много важно. Технологията позволява предприятието в Българово да няма никакви вредни емисии от производството. Дори опаковките ни са биоразградими и могат да се рециклират.
Досега говорихме за външните пазари…а мислите ли, че българският потребител ще стане ваш клиент?
Българинът харесва пастата. Не смятам, че трябва тепърва да му се представя прясната паста като продукт. Във всеки един голям супермаркет има различни видове, така че хората тук са опитвали това.
Освен в глобален мащаб, в България има ръст на консумацията на прясна паста. Ние отскоро проучваме българския пазар . Първоначалната ни идея беше да се произвежда тук, да се изнася към Белгия или Холандия. Но вече виждаме, че и българският пазар се развива, хората тук обичат да хапват, а и порциите на българската трапеза са по-големи.
Надяваме се да достигнем втората фаза на нашия проект бързо. Ще достигнем 7 млн. евро инвестиция и 40 работни места. Ще можем да обслужваме нуждите на различни пазари от Европа.
А това, че в индустриалната зона имаше и друга италианска фирма преди вас, привлече ли вниманието ви? Изигра ли някаква роля, за да вземете решението си да инвестирате тук?
Впечатли ни това, че в базата вече имаше обект на „Мегатрон“. Позната ни е от сферата на земеделието. Ако те са взели решение да открият своя база, на едно пусто поле, когато видиш един такъв прекрасен съществуващ фирмен обект, дава някаква подкрепа към идеята ти. Получихме подкрепа и от кмета на Българово, г-н Йорданов, от кмета на община Бургас Димитър Николов. Казаха ни какви са процедурите, какво време ще мине, имахме огромно съдействие.
Шегуваме се помежду си, че в България всичко става бавно, но бих искал да ви кажа, че ако трябваше да правим такъв проект в Белгия, една година само щяхме да работим по одобрение на проекта. От самата идея, до придобиване на земята щеше да ни трябва една година. Тук времетраенето на този процес е по-кратък. Общината казва „Всички стъпки минават за четири месеца“ Дали ще бъдем одобрени или не, естествено това се решава ,но тук процесите са по-кратки от тези в Белгия. Поне това видях аз.
автор: Красимир Калудов
