икономика 22 ян. 2019 2019-01-22 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdlEzIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--346f54851efcb992efbfe928d4f22a959b5411cb/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_33632.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Предприемачът Стефан Петров: Топ инвеститорите ще дойдат в Бургас, ако им предложим обучени кадри

Наскоро бяха обявени данни от икономически анализи, от които става ясно, че европейската страна, в която са  били произведени най-много автомобили за 2018 год., е Словакия. И докато Братислава и Търнава са утвърдени центрове на тази индустрия, то присъствието на малкото градче Жилина в класацията първоначално изглежда изненадващо. Словаците обаче наричат това населено място „Перлата на Вах“ . На само заради разположението му до река Вах.
Потърсихме за коментар бургазлията Стефан Петров, чийто компания "Екотой" ползва логистична база на свои партньори именно в този словашки град.
 
Нека разберем какво е неговото обяснение на словашкото чудо Жилина и дали нещо подобно може да се случи в Бургас.
 
Що за град е Жилина?
 
Малък е. Около 85 000 души население. Май е на четвърто място в Словакия. 
 
Е, как такъв малък град е в състояние да привлече световна компания от автомобилната индустрия? Как се отрази това на Жилина?
 
Заводът на „КИА МОТОРС“ в Жилина е огромен. Имам бизнес партньор в този град и бях там пет шест години преди да се случи тази мащабна инвестиция. Малко населено място, чисто, подредено, с хора, които са дисциплинирани и спазват ред. Тогава ме впечатли, че около всички строежи имат плътни огради, нещо, което едва сега започна да ес появява в Бургас, например.
Разберете ме, там са приели и приложили всички европейски норми. А и освен това са вече в еврозоната. Това неизбежно увеличава притока на инвестициите.
След влизането на „КИА МОТОРС“ в Жилина се повиши стандартът на живот, повиши се благосъстоянието на местните хора. Заводът създаде много работни места…
 
Но защо едно малко градче в Словакия успява да се конкурира с утвърдени центрове на автомобилната промишленост в Чехия и с Унгария и успява да привлече такъв сериозен инвеститор?
 
Ооо, отговорът е много лесен. Ще ви кажа. Става въпрос за нещо много важно. В началото на 90-те години живях в Прага, когато Чехословакия се раздели на две отделни държави. На Чехия и на Словакия. Тогава чешката крона беше значително по-силна от словашката крона. Сега обаче Словакия настига и може би ще изпревари Чехия по икономически показатели. За мен решаващият фактор е създаването и подготовката на кадри. В Словакия отделиха голяво внимание на този процес. Откъде ще се вземат хора за един бизнес? От специализирано училище, разбира се.  Словаците инвестираха много в своето образование. Имат готови кадри и образователната система създава нови и и нови. Специално за автомобилната индустрия излизат всички необходими кадри от училища и университети. Затова и са N:1 в Европа като темпове на производство и продажби. Там се произвеждат вече толкова много автомобилни марки. Защо…защото имат техници, инженери, специалисти. Те имат всичкия необходим капацитет.
Да, в България също се произвеждат компоненти за автомобилната промишленост, но изцяло готовият продукт се създава в Словакия, оттам се изнася и печели държавата.
 
Вашият бизнес е обвързан с развитието на най-различни сектори от българската икономика и затова сте принуден да ги анализирате внимателно. Мислите ли, че ако в Бургас се появи голяма компания от автомобилната индустрия, това ще доведе до икономическо оживление в района? И има ли условия това да се случи?
 
Всеки голям инвеститор е добре дошъл в Бургас. Преди години спорех с един местен политик, който сега е вече депутат, дали е нужно да има Логистичен парк в Бургас. Политикът твърдеше, че това е безсмислено, а аз казвах, че е задължително да имаме такъв парк. Е, какво стана. Днес логистичният парк е препълнен и в него вече няма място. Трябва да се разширява и да се търсят други зони. Но, хайде общината ще осигури терени, само че остава едно важно условие. КАДРИТЕ.
За да инвестира тук един сериозен бизнес, той ще види локацията. Ще разбере, че Бургас има летище, жп комуникации, пристанище, връзка с магистрала и много хубава локация. Всичко има. Но кадри има ли? Затова да не се чудим защо няма големи инвестиции в Бургас. Докато не подготвим необходимите кадри, няма да стане.
Смятам, че онова, което блокира града ни, е мантрата, че сме туристически град, защото сме на море. Но това са два три месеца заетост с туризъм и услуги около туризма. А после. През останалата част от годината? Ние нямаме зимен курорт близо ,че да увеличим зетостта.
На всичкото отгоре тук идват едни от най-бедните туристи в Европа.
 
Да, помечтаем малко. Може ли Бургас да се превърне в нещо като Жилина и да привлече топ инвеститор в автомобилния бранш?
 
Може, но пак да се върнем на кадрите. Едно време в Бургас имаше кораборемонтен завод. Имаше и такъв техникум. Имаше вагоностроителен завод. Имаше и техникум по машиностроене. Механотехникума беше върхът при подготовката на кадри. 
Знаете ли. Видях с очите си как в Германия взимат чешки кадри, защото те бяха подготвени в профилирани училища. Дали за поставяне на подови настилки или за сглобяване на автомобили, но бяха специалисти и правеха само едно нещо, но на много добро ниво.

За мен водещата причина топ инвеститорите да заобикалят Бургас е липсата на кадри. Търсят се заварчици, добри стругари, шлосери, електротехници…аз търся за моята фирма хора, но няма.
 
А „внос“ на кадри от Украйна, Молдова, Армения и Грузия?
 
Това не звучи сериозно. Това е временно решение. За момент за две три години може да балансира дефицита, но трябва да се обърне изключително сериозно внимание на професионалните училища и профилираните паралелки. 
Напоследък пак се заговори за едни проблем. Ако циганите имаха професии, щяха да си намерят работа и животът им да е друг.
Аз бях наел в моята фирма едни циганин. Обучихме го, получаваше 1100 лв нетна заплата по карта, с пълни осигуровки, с месечни ваучери за храна и какво стана. Отиде в строителството, защото накрая на деня му давали чисти 60 лв на ръка. Без осигуровки, без нищо. И напусна. Това е друг тежък проблем. Сивият сектор.
Затова и в санирането имаше проблеми. Защото в много бригади никой от нищо не разбираше и някои работници се учеха да санират в движение.
Образовани кадри  и специалисти. Това ни трябва.
 
 автор: Красимир Калудов
 
Коментари

икономика ...


Местни избори 2023 ...


политика ...