За големите транспортни промени на Запад и за големите газови промени на Изток

Тодор Георгиев е нашият редовен събеседник и анализатор на регионални и глобални икономически процеси и промени. Този път го потърсихме, за да коментира събитията на Запад, свързани с транспорта и процесите на Изток, свързани с природния газ…и къде сме ние като държава в тези процеси, при наблюдателите или при участниците.

Обединяващото в нашето поведение като държава към Изтока и към Запада е продиктувано от синдрома „Тодор Живков“.  Ние се натискаме и се целуваме с някого и показваме колко се обичаме, а забравяме, че в края на краищата светът се управлява от парите. Ние го удряме на чувства, на обич, на омраза, на някакви неща, които нямат значение в нормалния свят. 

Да вземем отношението ни към руснаците. Ние се надяваме да бъдем съхранени, обичани, защитавани…а забравяме, че отношението на руснаците към нас не се преобърнаха с идването на власт на Путин. Още по времето на Брежнев се случи, по-точно след неговата кончина, когато се появи Черненко и ни отряза крилцата и ни вкара в дългова спирала.  След него се появи онзи от КГБ, Андропов. Той пък тотално ни отряза от всичко. Тогава свърши времето на евтиния петрол, на евтиния газ, свършиха целувките и прегръдките. Затова и Тодор Живков поведе политика на снишаване.

Повече от 30 години вече не сме братя и защо продължаваме да размахваме тази история с братството, на мен ми е напълно непонятно.

Същото това отношение го пренесохме към Запада. Ние не говорим какво е постигнал Борисов в преговорите с ЕС по дадена тема,  а се вторачваме във това колко пъти се е целунал с Юнкер. Забравяме, че Юнкер е пръв между равни в ЕС, не е диктатор и не взима самостоятелни решения.

Някога ще се оправим, когато започнем да виждаме всичко в реални икономически категории …като пари.

Макрон иска прилагането на единните правила за транспорт в стария формат на ЕС преди разширяването му и по отношение на новите страни.

Няма дискриминация към Източна Европа. По-скоро има дъмпинг от Източна Европа на западния пазар. Тук няма никакви чувства. Това ,че ние не сме изучили капитализма, си е наш проблем. 

Един български  камион и един френски камион изпълняват курс от точка А в Германия до точка Б във Франция. Парите, които получават двата камиона като навло са едни и същи. Но в рамките на тези пари западноевропейските фирми успяват да спечелят, да покрият профсъюзните критерии за тримесечно шофиране, включително максимален преход от 450 км по тахо шайби на ден, включително и нощувки на шофьорите в мотел, включително и отпуската след три седмици на шофьорите.  Ние ревем, че ще фалираме заради тези условия. Защо? Крайно време е да се научим да правим капитализъм и да работим на конкурентен пазар.

Макрон иска на практика българските шофьори да работят като хората, да почиват, да почиват , да се хранят нормално, да спазват профсъюзните правила в Германия и във Франция…

Транспортният сектор като тип превози върви към локални превози. Тук е важна не толкова себестойността, а екологията. Европа е малка като територия, а в нея се движат страшно много камиони, които изразходват много дизелово гориво. Да, това е добре за рафинериите , но не е добре за екологията. Хората в Европа се усетиха, че увеличаването на населението, на камионите по пътищата води до повече вредни емисии във въздуха. Искат чист въздух, това е.

Все повече ще се увеличават пречките пред ТИР трафика. Идеята е да бъдат увеличени превозите на контейнери. И без това по-голяма част от трафика е с контейнери. 

Между сухопътни точки, например в Германия, ще се ползва контейнер. Превозват се до най-близката гара с камион, на някакво кратко разстояние 5-10 км. , товарят се на влаковата композиция, превозват се до следващата гара, която е най-близко да складовата база и готово се превозват с камион.

Това ще повиши себестойността на превоза, но …екологията е важна. Представете си влакова композиция с 1200 контейнера. Това означава ,че по магистралите няма да се движат 1200 камиона. Това са по-малко вредни емисии.

Тези шофьори ще бъдат преквалифицирани, но те няма да останат без работа. Повечето от тях ще обслужват товари на къси разстояния.

Готов ли е българският транспортен бранш за тази промяна и за това бъдеще?
Българският транспортен бранш не е готов за абсолютно нищо. Не е готов. Единайсет години сме в ЕС, но за това време гледаме на ЕС като донор на едни пари, които ние да усвоим. Така и не разработихме никакви стратегии. Транспортна стратегия, например, която да съответства на европейската. Нямаме никаква стратегия, която да е визионерска като за Европа. Във всяко едно отношение сме така, което означава, че сме аут.

Но ние всеки ден сме в такива изпитания. Икономиката ни всеки ден е в изпитание. Такава е политиката. Говоря за всички правителства през последните 25 години. Така и никой не разработи визия за икономиката ни и да я нагоди към икономиката на Европа. А както казват Илф и Петров „Делото по спасението на давещите се е дело на самите давещи се“

Ще кажа честно. Нашият премиер, на когото знаете, че не съм фен, прави правилни стъпки в този случай. Правилни са, но ги обяснява изключително лошо. А ги обяснява лошо, защото предполагам, че от политическа гледна точка иска да запази добри отношения с лявото и дясното, които са си все комунисти. Те са различни по отношение на крясъците си, но са еднакви като мислене. Те са комунисти като идеология. Разделя ги само обичта или омразата им към руснаците, макар че и омразата им и обичта им са само привидни.

Това, че можем да получаваме газ от Турски поток, не означава ,че получаваме природен газ от Турция. Това е газ от руската компания ГАЗПРОМ. Като получаваме газ от Румъния, тя да не би да е румънска? Пак си е руска.

Но различното е това ,че вече ще можем да получаваме газ от „Турски поток“. А скоро Ердоган ще пререже лентата на  газопровода от Азърбейджан. Там има и иранско участие.  Шах Дениз 2 е собственост на Бритиш Петролиум, малко участие има на иранци, на Азербейджан, на турската компания Боташ, на ГАЗПРОМ…там са няколко съдружници и всеки от тях е производител на природен газ. Така имаме възможности да избираме между двама доставчици. А не както беше при Южен поток. Имаме само един доставчик. Да, тогава щяхме да държим кранчето към Западна Европа, но не мисля ,че някой български политик би спрял това кранче. Така че, по-добре е, че ще преминава през Турция.

Не знам дали ще бъде през газов хъб „Балкан“. Важно е, че ще можем да купуваме от един или друг доставчик, да правим микс. Не само да транзитираме, а да купуваме.  Говорим за газов хъб, но има ли къде да се съхранява. Имаме ли достатъчно развита газопреносна система. За това не се говори.  Имаме ли необходимата инфраструктура за това. 

Важно е, че ни дадоха  уверение, че ще получаваме природен газ от „Турски поток“. 

Това е достатъчно, но зависи вече само от нас да си направим необходимата инфраструктура, за да транзитираме газ до Сърбия, до Румъния, до Централна Европа. Това гърците го нямат и тук е нашият шанс. Имаме шанс, ако имаме необходимите газови връзки и мрежа. 

 автор: Красимир Калудов