Представяме ви поредния анализ на д. и.н и международен консултант Тодор Георгиев. В този случай го потърсихме за коментар по повод на разтърсващата сделка на годината в България, която накара и управляващи и опозиция да скочат като ударени от…ток.
През последните дни всички са се втренчили върху една сделка у нас с активите на международна компания…условно казано това е сделката на годината и съм сигурен, че се сещате коя е тя. Какви са поуките от тази сделка, които ще останат в учебниците по финанси?
Поуката, която ще остане завинаги, е тази, че България е единствената страна, която демонстрира на толкова високо ниво корупцията, която е обхванала цялата държава. Показател е за това, че едва когато тези управляващи и следващите и всички останали през следващите сто години си отидат, едва тогава в страната може да се появи първият стратегически чуждестранен инвеститор с опит и с интерес в някаква важна сфера.
Е, не е чак толкова лошо. За Западните Балкани прогнозата е, че ще настигнат нивото на ЕС за около 200 години. Ние да се радваме ли?
Стига вече. 45 год. строихме комунизъм. Над 25 години строим капитализъм. Думичката „ще“ я мразя. Във финансите и в икономиката няма понятие „ще“. Ако си много отворен и разчиташ на „ще“, тогава инвестираш във фючърси. Можеш да спечелиш, можеш да загубиш или там, където са паритете ти, там трябва да стоят думите ти. Тук и сега. Тогава ще стане еди си какво и аз купувам акции за 10 млн. лв., понеже съм сигурен, че „ще“ се случи това и това.
По тази сделка на годината има много странна реакция на обществото. Едни критикуват правителството, че не се е намесило, а други критикуват премиера и правителството, че са се намесили. Е , какъв полезен ход имат управляващите, щом при всеки случай ги критикуват и обвиняват в какво ли не?
Досега бяхме спокойни, защото 70% от ЧЕЗ бяха собственост на чешката държава, т.е принципал беше Чехия. Ако ЧЕЗ прави грешки, на правителствено ниво лесно може да се коригират с помощта на принципала. Нямаме частна компания , а 70% са притежание на държава. Така беше досега.
Сега се появява фирмата „Х“, която е истински Х. По принцип, когато се продава нещо, нашата държава е била уведомена най-малко преди 6 месеца, че ЧЕЗ се продава. Нашата държава би трябвало да е казала, че ще приеме само стратегически инвеститор, който има опит в управлението на тези активи.
Е, защо са тези ограничения. Не може ли просто инвеститорът да има свободни капитали, които да вложи в това дружество?
Трябва да бъде с опит. Единствените, които инвестират други сделки, са хедж-фондовете, защото те имат навик да „хвърлят“ пари навсякъде с цел да хванат печалба някъде. Но когато произвеждаш автомобили, продаваш компанията си на автомобилна компания. Когато произвеждаш лекарства, купувачът е от фармацевтичната индустрия. Говорим за мажоритарни дялове, а не за миноритарни. Когато продаваш нещо в енергетиката, купувачът е човек с опит, със съответното портфолио. Трябва да има голяма финансова стабилност зад себе си В случая с тази сделка нищо от тези показатели, характерни за капитализма, а ние нямаме у нас истински капитализъм, та, нищо от тези показатели не се вижда.
Нормална ли е тази негативна кампания и съпротива. Нима не е възможно българска частна компания да стане глобален играч в такъв сериозен бизнес? Защо никой не приема, че възможностите на българския бизнес са се увеличили?
Не, друго е. Не е за глобален играч. Не може една частна фирма просто така…вижте, когато се прави плащане за 1 млрд. лв., защото имаме 320 млн. евро, т.е 640 млн. лв е стойността, плюс 116 млн. евро заем, което прави 232 млн. лв, стават близо 900 млн лв, плюс 120 млн. евро, които трябва да ги има за инвестиционната програма, т.е още 240 млн лв и общо достигат почти 1.2 млрд лв или малко по-малко. Не може една частна фирма с хипотетични активи за 100 мл лв, а те не са и толкова от три соларни парка. Трябва да има някакво ниво на капиталова адекватност, т.е когато някой придобива активи за 1.2 млрд. лева , трябва да има осигурен ресурс 1.5 млрд. лева поне, при това наличен. Дали ще бъде от банкови кредити, револвиращи или от овърдрафт, няма значение ,но трябва да го има. Като минимум. Най-малкото ще пусне акции на борсата, за да привлече капитал. И така се прави, това е практиката
А какво е различното в българската сделка на годината?
Не протича по правилата. Когато се купува дружество с активи над 1 млрд.лв. от една компания, си има правила на играта. Активите на продавача не са 1 млрд. лв. Те са някъде около 3 млрд. лева. Компанията продавач прави и 2 млрд. лв. годишен оборот. Това е много голяма компания за нашите стандарти, дори е много прилична и за средноевропейските стандарти. Та, когато се купува компания от такъв мащаб, предварително е известно. Начините на водене на преговори не са такива, каквито казва Гинка „Заминавам да водя преговори с продавача“. Ами, не е така. Виждали ли сте документацията по приватизационния договор на компания от такава величина. Минимален обем между 25 000 и 40 000 страници. От тях основното е правна и техническа информация. Трябва да има огромен екип зад това.
Освен това, когато се купува такава компания, предварително се наема одитор, който да направи „дю дилиджънс“, да направи проверка на компанията продавач. Един такъв „дю дилиджънс“ на компанията продавач в българската сделка на годината е в размер на около 4 до 6 млн. евро. Не се знае кой е правил такъв „дю дилиджънс“.
Преговорите се водят или от корпоративна адвокатска кантора от онези, които плащат по 20 млн долара наеми в Манхатън или от корпоративните адвокати на финансиращата банка. И това не знаем. Има ли кантора, има ли адвокати, има ли банка, която води преговорите със своите адвокати? Не знаем нито едно от тези условия по сделката.
А всичко това, което описвате, е задължителен атрибут от една сделка на такова ниво, така ли?
Абсолютно прозрачно е и се казва предварително. Компанията Х придобива компанията Y, а консултант по сделката е адвокатска кантора Z. Преговорите се водят от тези и тези адвокати, финансиращата банка е тази. Всичко се знае предварително. Финансиращата банка ще финансира 60% от сделката, например, а собственият капитал на купувача е 20%, а другите 20% ще бъдат набрани чрез увеличение на капитала през борсата. Знае се предварително и цената. Няма такова нещо 320 млн евро. Цената е винаги на акции. Нормално се казва „моментната стойност на компанията продавач е 1 лев за акция, а купувачът я купува за 1.3 лв на акция“ По този начин миноритарните дялове на пазара се купуват от тебе, мене и други хора и така се привлича капитал. Това са правилата.
А в България как е?
Ами, не се случва така.
Да, но правдата възтържествува и по онзи стар похват от древногръцкия театър „Део Екс Махина“ премиерът се яви и гарантира интересите на държавата като поиска дял от сделката в полза на държавата, за да се гарантират националните интереси. Вие как бихте коментирал тази намеса?
При нас нещата са по модела „Тодор Живков иска пари от Леонид Брежнев“ или „Брежнев продава нефт на Тодор Живков“
Позволявам си да не се съглася с вас, защото от компанията купувач обявиха, че по своя инициатива ще дадат 34% дял от придобитите активи на държавата. Това не прави ли сделката общополезна?
Да, бе. Някой ще купи нещо за 1.2 млрд. лв и ще подари на държавата активи за 400 млн лв??? В името на какво? Това не е капитализъм. Това е чист социализъм, извинете. Това ме кара да мисля,че зад сделката стоят хора на много високо ниво в правителството.
Но как така, нали премиерът се закани да разнищи онези гадове, които са направили тази сделка, за да разклатят държавата?
Подозирам добре известния триумвират и срещу една комисионна определена институция варди сделката
А премиерът да назове, кои са тези, които клатят държавата. Той защо не ги каже, кои са тези хора. Какво значи да ги разнищи. Той контролира цялата държава, в ръцете му са всички силови органи и за не повече от 30 мин. може да разбере кой стои зад сделката.
Добре. Какъв сигнал към инвеститорите със свободни капитали по света изпратихме от тази покупко-продажба на годината?
Никога не идвайте в България. Никога и за нищо, защото ще бъдете хванати за топките и ще ги усучат и изстискат с менгеме, докато ви изцедят докрай. Това е сигналът. Никога не идвайте в България. И вижте нивото на инвестиции в България. Преки инвестиции, а не офшорни…
…нали вече ги преформатираха на оШфорни?
…да и те включително …всичко е на нивото на 1996 год. по времето на Жан Виденов. Тогава всичко рухна. Е, смятайте докъде сме я докарали. Ние сме клоаката на „ОШфорните“ зони
автор: Красимир Калудов
Коментари
автор: Красимир Калудов
