Тодор Георгиев за търговията с криптовалутите, за криптовалутите менте и за новите финансови криптопирамиди

Тодор Георгиев е д-р на икономическите науки и консултант на международни инвестиционни фондове. Често го търсим с молба да преведе на прост език сложи процеси в световната и в родната икономика. Днес той ще ни представи своето тълкувание за криптовалутите, истериите около тях и опасностите, които дебнат соловите играчи в тези подвижни пясъци.

Bitcoin  е най-голямата криптовалута. Капитализацията и към 31 декември 2017 год. беше 250 млрд долара. За януари 2018 год започнаха при нива от 13 000 долара, стигнаха до 19 000 долара, последните четири дни падна след решението на Китайската национална банка да забрани транзакциите чрез биткойни. Така от 19 000 долара стигна до стойност от 11000 долара, дори до 10 000 долара , а днес отново повиши стойността си до около 11 000 долара.

Това е валута за маниаци, за нея говорят като за валутата на XXII век. Какво е обаче опасното при нея. Има ниска ликвидност. Трудно се разпродава за „кеш“. 

Има голяма волунтарийност, т.е много големи маржове. Процентите се променят в началото на деня, в края на деня, в началото на седмицата, в края на седмицата. Това са големи скокове, но не само нагоре, а и надолу. Това прави инвестицията несигурна.

Но пък тази валута е добра за „играчите“ из финансовите пазари, които са с високо ниво на тестостерон, които си падат по тези неща. Но за спекулативни сделки е много добре, защото ако в понеделник си купите биткойни на ниво 15 000 долара, да речем пет биткойна са ви стрували 75 000 долара. Ако ги продадете в края на седмицата на нива 20 000 долара, вече ще имате печалба от 25 000 долара. Това звучи добре.

Те са се набутали тотално. Но нека да ви кажа каква е опасността пред търговията с криптовалути.Много малко хора могат да си позволят да отделят 15 000 долара за един биткойни. Обикновено се търгува през брокери.Купувачът участва с 10% депозит, останалото е ливъридж  leverage , т.е заем от брокера. Брокерите обаче, за да се застраховат, прилагат суапов лихвен процент, който си върви независимо от обема на сделките. Може да достигне усреднено и до 90%. При един спад с 20% на биткойна за седмица, ако сте ползвали суапов лихвен процент, заемен капитал от брокера, за вас вече загубата е вече 200%. Тогава не само сте загубили първоначалния си депозит, ами вече сте станали длъжник на брокера. Това са опасностите.

Но предимствата са свързани с това, че сделките с криптовалутата са спекулативни, бързо може да се реализират големи печалби в зависимост от това как участвате на този пазар. Със собствен капитал, със заемен капитал, процент от заемния капитал. Това са сделки и инвестиции за хора, които са наясно с математиката и следят постоянно прогнозите. За акулите. За хиените на този пазар.

Хедж фондовете рядко оперират на финансовите пазари с по-малък фонд от 5 до 10 млрд долара. Затова те могат да отделят 100 млн. долара за сделки с критовалути със спекулативна цел. Смисълът на хедж фондовете е да инвестират в, да речем, 100 най-различни  компании през годината и по някога с печалбите от 2% от тях покриват загубите от всички останали.Това са рисковите фондове.

Съветът ми е да бягат оттам по една единствена причина. Не става въпрос за самата криптовалута, а опасността идва от това, че централните банки, не само на Китай, не само Малайзия забраняват разплащанията. Проблемът се крие в анонимността на криптовалутата. Само 6% са измамите с нея, защото криптокодовете са направени много добре и са сигурни. Проблемът за банките и за право охранителните органи се състои в това, че тази валута е подходяща за парне на пари, за финансиране на терористични дейности и криминални структури. Представете си, че някой наркобарон продаде 1 тон кокаин в криптовалута…дори и стойността и да спадне след седмица, той ще е реализирал приход от едни 10, 20 или 30 млн долара. После ако го питат откъде има тези пари, ще отговори, че са от сделки с криптовалута. Никой не може да проследи тази сделка. Няма транзакция, кога е купил или продал. Сделката е непроследима.

Стотици станаха. 

Когато говорим за криптовалута, става въпрос за валута, която е минала през initial public ipo, през initial public offer. При криптовалутите е initial coin offer, т.е публично предлагане, което е през борсите.

Има един сайт, не е български, capital.com и в него следите движението на криптовалутите.Гледате през смартфона си, търгувате през смартфона си. Ето сега в този момент биткойнът е нараснал с 4% и е достигнал до 11 630 и още расте. / преди обед на 19 декември/

Ако не си листван на борсата, цялата работа е измама. С риск да ме осъдят…ще дам пример с криптовалутата на онази българка, за която медиите съобщиха.Българката от Германия, доктор по незнам какво и създател на криптовалута.Не се криптова с машинка, няма chain code, който следи натрупването. Интересното е при криптовалутите, че също като при централните банки, които следят да няма свръхпредлагане на парична маса, така и при тях копачите също следят да няма свръхпредлагане на криптовалута, за да не се обезцени. Така поддържат цената висока. 

Много е просто. Когато има математически код, става въпрос за криптовалута, а когато няма и ви дават обещания за печалба и някаква хвърчаща бележка, това е…

Измама?

Това е класическа пирамида. 

Да, точно схемата „Понци“ е.

автор: Красимир Калудов

P.S Единствената причина д-р Георгиев да гледа така строго и сурово от снимката е желанието му да стресне онези от вас, които поемат риска да инвестират парите си в пирамиди