Първо е хубаво веднъж за винаги да проумеем, че градският и круизният транспорт са различни величини. Иначе казано на Централната автобусна спирка в Бургас е нормално автобусът от бързата линия „Б“ /ако още се нарича така/ да идва по няколко пъти на ден, но не е нормално да очакваме круизните кораби да хвърлят котва на Пасажерския терминал по десетина наведнъж.
Нямало ги никакви туристите и пасажерските лайнери- мърморят мърморковците.
Има ли отговор защо е така? Защо ги няма туристите?
Преди да хвърляме камък по Морска гара и по радетелите за развитие на круизен транпорт в Бургас, нека погледнем към картата на Черно море.
Какво виждаме на нея, скъпи приятели и съседи?
Виждаме полуостров Крим, който по документи вече е руски, но Украйна и повечето страни по белия свят го броят за украински. Там, на този Крим круизен кораб не се е мяркал от две и повече години. И така ще бъде, докато руснаците продължават да викат "Ну, ребята. Крым наш", а светът да им отвръща с „Тц, тц“
Да погледнем и към Украйна. Украинските ни съседи и събратя по море също нямат с какво да се похвалят на круизния фронт. Такива плавателни съдове с по две хиляди пасажери на борда си не посещават пристанищата на тази черноморска държава от много време насам.
Иначе казано, в цифрово изражение бройката круизни кораби, които посещават руски или украински черноморски пристанища е 0. Кръгла нула. Изглежда бойните действия между Русия и Украйна не звучат особено атрактивно за туристическите агенция и круизни компании. Затова нула туристи от този сектор.
Възможно е същата цифра да важи и за Румъния.
Преди няколко години от палубите на круизните лайнери в Истанбул годишно слизаха да поразгледат и се повеселят 800 000 туристи годишно. После станаха 500 000. След това стигнаха до 300 000. Накрая около 100 000 годишно. А е възможно и там вече да приемат кръглата нула посетители от този вид туризъм като съвсем реална ситуация.
И така…на целия този фон се изправя Пасажерският терминал в Бургас. През 2017 година общата бройка круизни кораби, които бяха обслужени, се измерва с числото три и те докараха в Бургас между 5000 и 6000 души.
Одеса, Севастопол, Констанца с нула круизи, Истанбул с тотален срив, а в Бургас завършва годината с общо три.
На всичкото отгоре таксите за преминаване през Босфора допреди няколко години бяха 5000 долара, а сега са 150 000 долара за двете посоки. Скъпо е, да знаете.
Малко били туристите и круизните кораби. Малко са, но няма компания на света, която да изпрати в този момент свой пасажерски кораб в размирното Черно море.
То, може се получава като като при онзи онзи немски турист, който се оплакал на своя туроператор. „Значи, разочарован съм от екскурзията до Русия. Нямаше храна, пътищата бяха ужасни, беше студено, спяхме на открито и стреляха по нас с леко и с тежко оръжие и с танкове и със самолети и…
Туроператорът го прекъснал и попитал „Но, майн хер, шокиран съм, кога се случи това?“ , а туристът отвърнал „Ами, през февруари 1943 год край Сталинград“
Иначе казано, ако един пасажерски кораб не може да бъде изкушен да хвърли котва в Истанбул, какво ще го накара да избере пристана в Бургас?
Положението не е розово, но вариантът, в който си посипваме главите с пепел и мрънкаме неудържимо, е обречен.
Докато напрежението между Украйна и Русия не спре да се покачва, докато Истанбул все някога отново успее да си върне позициите на топ дестинация за круизните компании, на шефовете на пристанище Бургас им остава само да представят Бургас на всички възможни места като добър избор за този вид туризъм. Което и правят. Защото ситуациите се променят, а мърморенето е вечно.
Между другото, само за протокола…над 30 000 души се качват и слизат на Морска гара за кратко пътешествие от и за остров „Света Анастасия“ за летния сезон.
Ама, това вече е част от каботажен транспорт, но и той не е като градския. И на пристанище Бургас също има място за него. За каботажния…
Хубавото е, че поне срещу този вид транспорт още никой не е почнал да мърмори, но има време. И него ще подпукат.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
