Д-р Зияд Ел Масри е председател на Българо-арабската бизнес асоциация. Често негови коментари намират място в пространството на „Бургаски репортер“. Днес ви представяме поредния му болезнено откровен анализ, посветен на предразсъдъците спрямо мюсюлманите и арабите в Европа и обидното към тях отношение, в рамките на което те са поставени под общ знаменател врагове и „терористи“.
Дали на самите мюсюлмани им е дошло до гуша да ги определят като атентатори и да свързват религията им с разрушения и смърт на невинни хора? Задавам ви този въпрос, защото ми направи впечатление, че водачът на мюсюлманската общност във Финландия заяви по повод на атентата там „От 30 години живея тук и за първи път се намери един идиот да хвърли петно върху нас“…Как да тълкуваме реакциите на мюсюлманите в Испания, които заклеймиха атентата в Барселона?
От години говорим за това и всеки път аз казвам, че религията няма нищо общо с тези криминални прояви. Изглежда има някой, който на всяка цена иска да обедини в едно цяло държави, хора, религия и атентати. Нека погледнем отстрани нещата.
Почти всички извършители на тези атентати в Европа са второ или трето поколение хора, родени и израснали в Европа. Ако разровим в личната история на тези хора, ще видим, че над 80% от тях са криминално проявени и са извършвали някакви престъпления преди това. Дали продажби на наркотици, дали обири, дали сводничество. Как един човек изведнъж от такъв престъпник за два три месеца ще стане дълбоко религиозен и ще защитава каузата на мюсюлманите и на Исляма? Ислямът е религия, която се гради тухла по тухла, трябват много години развитие и усъвършенстване, за да може някой да се определи като вярващ мюсюлманин, който спазва всички канони. И на Запад много хора се наричат християни, но ходят на църква веднъж на няколко години, нали. Това означава, че такъв човек само на думи е християнин, но дали е вярващ?
Друго също ми прави впечатление. Ако извършителят на престъплениетое от арабски произход, това е терористичен атентат. Ако е друг човек, тогава казват, че има психически отклонения и медиите не говорят вече за тероризъм. Излиза така, че щом е арабин, значи е терорист. Щом носиш арабско име и си ударил човек на улицата, това е терористичен акт.
Каква е целта на този стереотип тогава?
Целта е да се разделят мюсюлманите и християните.
Никой не говори, че вече над 20 години в държавите от Арабския свят има борба срещу тези организации, от типа на Мюсюлмански братя и други секти. Всички забравиха, че още през 1979 год. точно тези хора от Мюсюлмански братя убиха египетския президент Ануар Садат. Никой не говори колко проблеми създадоха тези терористи на хората в Тунис, в Алжир, в Египет. През 80-те и 90-те години избиха толкова много невинни хора. Преди дни в Египет пак имаше атентат и загинаха повече от 40 души. Никъде не се говори за това. Медиите не осъждат тези атентати. В арабските държави постоянно има много жертви от атентати.
Защо никой никъде не споменава ,че в момента ливанската армия води жестоки и кръвопролитни сражения с ДАЕШ /ИДИЛ на сирийската граница. Унищожават ги. Иракската армия ги натиска от Изток. Ливанската армия ги бие, сирийската армия също. В Египет армията разбива ДАЕШ. Йордания е срещу тях. Забележете. Всички те са мюсюлмански държави и се бият срещу ДАЕШ. Те са войници, мюсюлмани, които стрелят и убиват терористите от ДАЕШ. Хората трябва да разберат. ДАЕШ не са от нас, те не са никаква ислямска държава. Те са някакви бандити, събрани и финансирани, кой знае откъде и кой знае защо. Вече никой не говори за Ал Кайда, след време никой няма да говори за ДАЕШ, но помнете ми думата. Ще измислят нова заплаха след една две години. Някаква нова терористична организация.
Проблемът е друг. Във Франция, в Белгия, във Великобритания, в големите европейски държави проблемите са социални. Там мюсюлманите са събрани, натъпкани в квартали гета, не ходят на училище, нямат работа, държавата не ги приема, те не са втора ръка хора, а четвърта ръка, не могат да заемат високи длъжности, да се развиват. Това е проблемът, който става все по-голям. Така се ражда омраза. В други държави няма такова нещо.
Алжир, Мароко бяха години наред колонии на Франция. Е, когато алжирци и мароканци отидоха във Франция, там са мачкани, натискани, дискриминирани. Синът е видял ,че баща му умира пред болницата, защото няма осигуровки, вижда лошо отношение към майка си, няма работа, няма бъдеще, в него тогава се заражда омраза.Проблемите са социални, а не религиозни.
Атентаторите са престъпници, безработни, крадци, наркозависими и пласьори. Защо никой не посочва добрите примери с успешно реализирани мюсюлмани в Европа?
Има хора ,които носят ползи на европейските държави. Вижте кмета на Лондон, той е мюсюлманин от Пакистан. Вижте Ал Файед в Англия. Не само те. Хиляди, хиляди примери за лекари, инженери, учители. Във Франция има хиляди успешни мюсюлмани, които са за пример и за подражание с успехите си. Те работят, плащат данъци и им е писнало да замесват имената им и вярата им с такива престъпници.
Те са чисти хора, спазват законите, работят, учат и се чувстват ужасно, когато на летището ги държат по два часа повече от другите, защото името им е Мохамед, Хасан или Махмуд.
Нека показваме тези хора, а не престъпниците. Омразата се лекува с любов, а не с омраза. Огънят се гаси с вода, а не с огън, нали.
Терористът е просто терорист и макар че атентаторът казва „Аллах Акбар“ , ние не трябва да го свързваме с религията на мирните хора.
По тази логика, ако има проблем в Ливан и някой християнин направи нещо лошо на мюсюлманин, трябва ли да определим християните като терористи. Това ще е огромна обида за християните в Ливан, нали.
Ако американски полицай латиноамериканец е убил афроамериканец, трябва ли да наречем латиноамериканците християни терористи? Това звучи ужасно нали?
Защо арабите изпитват непоносимост към наименованието Ислямска държава?
Защото никой не го приема и никой не признава, че има такава държава. Те са терористи. Никой не го приема. Станаха известни от няколко години по света, но в Арабския свят борбата с такива терористични организации се води от много години. От 60-те години, от 70-те години, а не от вчера или от днес. Арабите твърдо са срещу тези терористи. А абсурдното е, че много европейски държави даваха политическо убежище и закрила на тези терористи през годините, защото в арабските държави им нарушавали правата!!! През 90-те години, в началото на този век много от лидерите на тези терористични организации бяха приемани добре в Европа. Шейхове и други такива водачи. Те бяха изгонени от своите държави, имаха смъртни присъди в страните от арабския свят заради своята терористична дейност, а живееха в Европа. И днес се обърнаха срещу европейските държави, защото са престъпници. Бяха такива преди двайсет или трийсет години и сега са такива. Тези хора трябва да бъдат „очистени“, но те нямат нищо общо с исляма като религия и вяра.
Все още ли Европа е символ на свобода за младите араби?
Европа винаги ще бъде цел на всеки човек, който вярва, че ако някой иска да е свободен, може да бъде такъв в Европа или в САЩ. Това е демократичният свят. Младите мюсюлмани не са различни. Те искат свобода, собственост, хубав живот, да работят, да създадат семейство, децата и да учат, да се развиват, да ходят свободно по света. Религията не им забранява това. Мюсюлманинът може да вярва, че Бог е един, че Мохамед е пророк, но какво лошо има това. Много учени по света са приели исляма. Това си е връзка между човек и Бог.
Но всички трябва да знаят, че когато живееш в една държава, трябва да спазваш законите и. Да уважаваш държавата, която ти е подала ръка, а не да я нападаш. Така мисли обикновеният, нормален арабин, който идва от Изток.
Който наруши закона ,трябва да бъде наказан. Няма значение какъв е той. Дали е мюсюлманин, евреин, християнин или будист. Няма значение. Щом има закон, щом си приел да живееш в тази държава, това значи, че си длъжен да спазваш законите и. Ако някой греши, да бъде наказан, ако прави добрини, да бъде награден. За съжаление арабите са само от наказваните.
автор: Красимир Калудов
.jpeg)
